Уикипедия

Чихару Игая

Чихару Игая (на японски: 猪谷千春) е бивш състезател по ски алпийски дисциплини и настоящ спортен функционер от Япония (член на МОК).

Чихару Игая
猪谷千春
Роден
20 май 1931 г.
Националностяпонец
Учил вКолеж Дартмут
Чихару Игая в Общомедия
Медали
Зимни олимпийски игри
Сребърен медал Кортина д'Ампецо 2010 Слалом

Той е сребърен медалист в слалома от олимпиадата в Кортина д'Ампецо през 1956 г. Игая е първият японски алпиец, спечелил медал от зимни олимпийски игри. Участва и на олимпийските игри през 1952 и 1960 г.[1]

Биография редактиране

Активна кариера редактиране

 
По време на олимпиадата в Осло през 1952 г.

Игая е роден на 20 май 1931 г. в Томаримура, Хокайдо, Япония. Най-силната му дисциплина е слаломът. На зимните олимпийски игри в Осло през 1952 г. завършва 24-ти в спускането, 20-и в гигантския слалом и 11-и в слалома.[1] Става шампион на Япония.[2] От 1953 г. следва в Колежа „Дартмут“ като първият японски студент след Втората световна война, където е трениран от бившия световен шампион по спускане Валтер Прагер.[1][2] Там се състезава за отбора Big Green.[3] В средата на 1950-те печели рекордните шест индивидуални титли в Първенството по ски на Националната атлетическа асоциация на колежите (NCAA Skiing Championships), неподобрен към 2007 г. (комбинация през 1954 и 1955 г., слалом през 1955 г., спускане през 1955 г. и гигантски слалом през 1960 г.)[4], а трите му титли през 1955 г. са най-многото спечелени в рамките на едно първенство.[2] Става шампион на САЩ в слалома през 1954 г. в Аспен, Колорадо.[5] На 6 февруари 1955 г. печели гигантския слалом в Кранмор маунтин (Cranmore Mountain). В Щатите има прякора Чик (Chick).[3] На 2 януари 1956 г. печели слалома в Аделбоден.[6]

 
На летището в Токио на връщане от олимпиадата в Кортина д'Ампецо на 28 март 1956 г.

На зимните олимпийски игри в Кортина д'Ампецо завършва 11-и в гигантския слалом преди да спечели сребърен медал в слалома на 31 януари 1956 г. Отпада от спускането.[1] При връщането си в Япония е посрещнат като герой от хиляди души на летището.[2]

 
През 1956 г.

На 5 януари 1958 г. завършва четвърти в слалома в Аделбоден.[7] На следващото световно първенство по ски алпийски дисциплини, проведено през 1958 г. в Бад Гащайн, Австрия, печели бронзов медал в слалома и завършва четвърти в гигантския слалом и четвърти в комбинацията.[1] Печели слалома и завършва втори в Международното състезание на Етна на 20 и 21 март 1958 г.[8] На следващите олимпийски игри в Скуо Вали през 1960 г. завършва 12-и в слалома, 23-ти в гигантския слалом и 34-ти в спускането.[9] Към 2009 г. Игая е единственият японец, спечелил медал от състезания по ски алпийски дисциплини на зимни олимпийски игри.[1]

След състезателната кариера редактиране

След като завършва следването си Игая започва да работи в застрахователна компания и прави кариера, ставайки член на изпълнителния съвет на японския клон на AIU, а от 1994 до 2000 г. е председател на AIG K.K. Към 2006 г. е почетен председател на AIU. Игая е генерален директор на Японско-румънското дружество (Japan-Romania Society), вицепрезидент на Японско-българското дружество (Japan-Bulgaria Society) и директор на Японско-сърбо-черногорската асоциация за обмен (The Japan-Serbia and Montenegro Exchange Association).[1]

Същевременно прави кариера и в спортната администрация. Работи в Комитета по ски алпийски дисциплини на Международната федерация по ски (ФИС) и Комитета за световната купа на ФИС. Става президент на Японския олимпийски комитет и на Японския съюз по триатлон. Работи като съветник на Японската асоциация за аматьорски спортове и като специален съветник на министерствата на образованието и на външните работи на Япония по спортни въпроси. Член е на Комитета по етика и образование на Световната антидопингова агенция и е вицепрезидент на Азиатската конфедерация по триатлон.[10] Достига до вицепрезидентската позиция в Международния съюз по триатлон. През 1982 г. става член на Международния олимпийски комитет (МОК).[1] От 1987 до 1991 г. и от 1996 до 2000 г. е член на изпълнителния му съвет. През 1988 г. е председател на Комисията за изследване и оценяване на подготовката на зимните олимпийски игри през 1994, а през 1998 – 99 г. за зимните олимпийски игри през 2006 г. Служи в комисии на МОК, сред които са подготвителните комитети за зимните олимпийски игри в Албервил през 1992 г. игрите в Лилехамер през 1994 г. (от 1984 – 1987 г.), и игрите в Солт Лейк Сити през 2002 г., Комитета по олимпийската програма (1986 – 1994). През 2005 г. става вицепрезидент на комитета.[10][11] Към 2007 г. е председател на Комитета за оценяване на местата за провеждане на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г.[2] От 2012 г. е почетен член на МОК. Получава и почетна докторска титла от Университета за спортни науки в Нипон.[11]

Награди редактиране

През 1972 г. е включен в Залата на славата на скиорите на САЩ. През 1988 г. получава японския медал „Imperial Purple Ribbon“. През 2002 г. получава националния орден „Звезда на Румъния“.[10] През 2006 г. получава почетна степен от Колежа „Дартмут“.[2] През 2012 г. е награден със Сребърен олимпийски орден.[11]

Личен живот редактиране

Завършва следването си в Колежа „Дартмут“ през 1957 г. с бакалавърска степен. Женен с две деца.[10]

Библиография редактиране

  • Modern Skiing
  • Philosophy of Life

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з Профил в sports-reference.com Архив на оригинала от 2020-04-17 в Wayback Machine., посетен на 1 ноември 2017 г.
  2. ↑ а б в г д е Профил в уебсайта ivy50.com, посетен на 1 ноември 2017 г.
  3. ↑ а б Chick Igaya wins Cransmore slalom // Lewiston (ME) Daily Sun, Feb 7, 1955. с. 9.
  4. ↑ Профил в уебсайта на Залата на славата на скиорите и сноубордистите на САЩ, посетен на 1 ноември 2017 г.
  5. ↑ Dartmouth skier wins Roch trophy at Aspen // Deseret News, 15 март 1954. с. 4B.
  6. ↑ Arbeiter-Zeitung, 3 януари 1956 г. бр. 2, стр. 8, Виена
  7. ↑ Arbeiter-Zeitung, 8 януари 1958 г. бр. 5, стр. 10, Виена
  8. ↑ Arbeiter-Zeitung, 22 март 1958 г. бр. 68, стр. 10, Виена
  9. ↑ Профил в уебсайта на ФИС, посетен на 1 ноември 2017 г.
  10. ↑ а б в г Biographical background on 2006 Dartmouth honorary degree recipientsCHIHARU IGAYADartmouth Class of 1957(Doctor of Humane Letters) Архив на оригинала от 2017-11-20 в Wayback Machine., dartmouth.edu, посетен на 1 ноември 2017 г.
  11. ↑ а б в Профил в уебсайта на МОК, посетен на 1 ноември 2017 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чихару_Игая&oldid=10716027“.