Чичил
Чичѝл е село в Северозападна България. То се намира в община Кула, област Видин.
| Чичил | |
|---|---|
  Чичил  Чичил |
|
| Общи данни | |
| Население | 68 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 19,595 km² |
| Надм. височина | 155 m |
| Пощ. код | 3819 |
| Тел. код | 0938 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 81503 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
|
Община - кмет |
Кула Владимир Владимиров (ГЕРБ) |
ГеографияРедактиране
ИсторияРедактиране
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Молотов“ (ТКЗС) по името на съветския външен министър Вячеслав Молотов.[1]
През 1951 година Чичил става сцена на най-тежките и продължителни вълнения по време на Кулските събития. Както в други съседни села, и тук ТКЗС-то е ликвидирано на 22 март, когато хората си прибират обратно събраните от тях животни и инвентар. На следващия ден шест души от селото са арестувани и отведени в Кула. На 24 март близо двеста жени от селото отиват в града и провеждат демонстрации с искане за освобождаването им пред милицията и поделението на Гранични войски, където са посрещнати доброжелателно от много от войниците, и в крайна сметка временно управляващият града комунистически функционер Велко Семков е принуден да обещае арестуваните да бъдат освободени.[2]
Междувременно намиращата се в района комунистическа деятелка Цола Драгойчева отива в Чичил и се опитва без успех да убеди селяните да се върнат в ТКЗС-то. След това там е изпратена специална група на Държавна сигурност, извикана от Враца, която задържа и подлага на продължителни изтезания участници в събитията, главно жени. Сред тях е непълнолетният Петко Иванов, който признава, че е написал над 100 от повече от хилядата молби за напускане на ТКЗС на свои съселяни, но Държавна сигурност се опитва с мъчения да го накара да признае връзки с югославското Управление за държавна сигурност. Изпадналите в пълна изолация в селото двадесетина комунисти призовават той да бъде осъден на смърт, но семейството му подкупва прокурора и Иванов е осъден на две години и половина затвор. Присъди получават и други девет човека от селото. В продължение на месец, докато тече следствието, големи групи чичилчани редовно се събират пред милицията, настоявайки за освобождаването на арестуваните, докато повечето от тях са изселени в други части на страната.[3]
Културни и природни забележителностиРедактиране
Редовни събитияРедактиране
- Ежегоден събор
Ежегодния събор се провежда на 4 и 5 август известен още като Мария.На този събор се събират старо и младо и единствената музика, която свири е така наречената „Буковска музика“ от духови инструменти. Най-красивите хора и символ на селото са Шира и Чичовата
ЛичностиРедактиране
ДругиРедактиране
Чечил е един вид сирене
КухняРедактиране
Специалитета на селото е печено Чичилско агне. Приготвя се по специален начин известен само на жителите му и се пече в специално направени изкопи.
БележкиРедактиране
- ↑ Груев 2009, с. 123.
- ↑ Груев 2009, с. 189 – 190.
- ↑ Груев 2009, с. 190 – 191.
- Цитирани източници
- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
