Човекът с обърнатата устна

„Човекът с обърнатата устна“, преведен на български и като „Човекът с разцепената устна“ (на английски: The Man with the Twisted Lip) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. За първи път е публикуван през декември 1981 г. в списание „Странд“ (The Strand Magazine). Включен е в книгата „Приключенията на Шерлок Холмс“, публикувана през 1892 година.

Човекът с обърнатата устна
The Man with the Twisted Lip
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
Автор Артър Конан Дойл
Първо издание 1891 г.
Англия
Оригинален език английски
Жанр Детективско-приключенски
Вид разказ
Поредица Шерлок Холмс Mistery stub.svg
Предходна Петте портокалови семки
Следваща Синият карбункул

Преводач

Красимира Тодорова, 1991

Ю. Дончев, Л. Весов,
Ц. Добруджалиев,
В. Каралийчева, 1992
Човекът с обърнатата устна в Общомедия

СюжетРедактиране

През юни 1889 г., при издирване на съпруга на своя позната, Уотсън попада в бордей за пушачи на опиум, където неочаквано среща Шерлок Холмс, който под прикритие разследва мистериозното изчезване на г-н Невил Сейнт Клеър.

Невил Сейнт Клеър е семеен, почтен джентълмен, който живее в провинцията и всеки ден пътува до града, където има капитали в няколко търговски предприятия. Няколко дни по-рано г-н Сейнт Клеър е дошъл в града по работа, а на съпругата му се е наложило да отиде до градската поща, за да получи колет. На връщане към гарата тя вижда мъжа си на прозореца на втория етаж на сградата на бордея. Според госпожа Сейнт Клеър някой е дръпнал изведнъж съпруга ѝ насила от прозореца. Подозирайки нещо лошо, жената се втурва в къщата, но собственикът на дома, малаец, и неговият помощник не я допускат вътре. Госпожа Сейнт Клеър веднага вика полиция и когато полицията влиза в стаята, откриват само отвратителния скитник и просяк Хю Бун. Малаецът и Бун ги уверяват, че г-н Сейнт Клеър не е тук, но жената забелязва детските кубчета, които нейният съпруг е щял да купува. Полицаите заподозират Бун, че е извършил убийство и го арестуват веднага.

След известно време госпожа Сейнт Клеър получава писмо от своя смятан за мъртъв съпруг, който я моли да не се притеснява и обещава да се върне скоро. След като научава за писмото, Холмс прекарва цяла нощ в мъчително разгадаване за тази мистерия. На сутринта той кани Уотсън да отиде с него в полицейското управление, където е задържан Хю Бун. Инспектор Брадстрийт казва на Холмс, че Бун се държи спокойно, но категорично отказва да се изкъпе. Тогава Холмс изважда от чантата си голяма гъба, промъква се до спящия Бун и изтрива лицето му с гъбата. За голямо удивление на останалите лицето на Бун се оказва гримирано и под тежкия грим се крие липсващият Невил Сейнт Клеър.

Осъзнавайки, че е разкрит, Сейнт Клеър разказва своята необикновена история. Преди известно време, като кореспондент на вестник, Сейнт Клеър решава да напише статия за бедните хора в Лондон и с цел да опознае темата отблизо, се предрешава като просяк, при което, за своя изненада, успява да изкара доста пари. По-късно, при спешна нужда от пари, той решава да си ги набави като отново се преструва на просяк. Този „бизнес“ обаче се оказва толкова печеливш, че Сейнт Клеър напуска работата си и започва да се занимава „професионално“ с просия. В неговата тайна е посветен само малаецът, собственик на бордея, където Сейнт Клеър се преобразява в „Бун“. Когато жена му случайно го вижда, Сейнт Клеър, за да не бъде разкрит, бързо се преоблича като просяк и е арестуван от полицията.

Инспектор Брадстрийт обещава да прекрати полицейското разследване и да запази репутацията на Сейнт Клеър, но при условие, че той спре да се занимава с този „бизнес“ и просякът „Хю Бун“ изчезне завинаги.

ЕкранизацииРедактиране

През 1921 г. разказът е адаптиран в едноименния филм с участието на Ейли Норууд като Холмс и Хюбърт Уилис като Уотсън.

През 1951 г. по него е направен филмът „Шерлок Холмс: Мъжът, който изчезна“ с участието на Джон Лонгдън като Холмс и Кембъл Сингър като Уотсън.

С участието на Дъглас Уилмър като Холмс и Найджъл Сток като Уотсън разказът е филмиран и през 1965 г.

През 1986 г. адаптация е направена в едноименния епизод на телевизионна серия с участието на Джеръми Брет като Холмс и Едуард Хардуик като Уотсън.

Интересни фактиРедактиране

Разказът „Човекът с обърнатата устна“ е един от малкото („Благородният ерген“, „Жълтото лице“ и др.), в които липсва криминална загадка.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • „The Man with a Twisted Lip: A Remarkable Adventure,“ Buffalo Courier (6 декември 1891), 10.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ Cincinnati Commercial Gazette (6 декември 1891), 18 – 19. illus.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ The Courier-Journal (Louisville, Ky.) (5 декември 1891), 4. illus.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ Glasgow Weekly Mail (28 април 1894), 7.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ Good Literature, 2 (August 1930), 17 – 29. illus.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ The Grand Magazine, 57 (July 1930), 572 – 585.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ Inter-Ocean (Chicago) (6 декември 1891), 31. illus.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday magazine (6 август 1905), 8 – 9.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ Pittsburgh Press (5 декември 1891), 5; (6 декември 1891), 10 – 11. illus.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ St. Louis Post-Dispatch (6 декември 1891), 26. illus.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ San Francisco Examiner (13 декември 1891), 17; (20 декември 1891), 17. illus.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ Illustrated by Sidney Paget. The Strand Magazine, 2, No. 12 (December 1891), 623 – 637.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ 10 Story Book (Daily Story Pub. Co., Chicago), 9, No. 3 (August 1909), 44 – 53.
  • „The Man with the Twisted Lip,“ The Underworld, 3, No. 2 (February 1928), 19 – 32.