Чопово или Чопкьой или Чоп кьой (на турски: Çöpköy) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин, Околия Узункьопрю.

Чопово
Çöpköy
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Одрин
Надм. височина 56 m

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 12 километра югоизточно от Узункьопрю.

ИсторияРедактиране

В 19 век Чопово е българско село в Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чок кьой (Tchiok-keui) е село с 340 домакинства и 1758 жители българи.[1] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 400 български екзархийски семейства или 2191 души.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Чопово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Чопово е прогонено след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от населението на Чопово се заселва в селата Чангърлии, Аджемлер, Ишебеглии, Радомирци. Част от чоповци се заселват в Пловдив, в кварталите „Кючук Париж“ и „Борислав“.

ЛичностиРедактиране

 
Пълномощно на Георги Арнаудов
Родени в Чопово
  •   Ганчо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[5]
  •   Георги Арнаудов, български революционер от ВМОРО[6]
  •   Георги Делов – Пилата (1881 – ?), български революционер от ВМОРО, куриер[7]
  •   Димитър Александров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 (7) ноември 1912, носител на орден „За храброст“ ІV степен[8]
  •   Иван Грудев Русков (1901 – 1942), комунистически деец, секретар на ОК на БКП в Сливен[9]

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 48 - 49.
  2. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 300.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  6. УСТАНОВЯВАНЕ НА БЕЖАНЦИ В АСЕНОВГРАД И РЕГИОНА В ПЕРИОДА 1923-1928 Г.
  7. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  9. Списък на убити партизани