Отваря главното меню

Чорбаджийска река (старо име Къзълач) е река в Южна България, област Кърджали, община Кирково, десен приток на Върбица. Дължината ѝ е 30 km. Отводнява северните склонове на Гюмюрджински снежник и най-югозападните части на Стръмни рид в Източните Родопи.

Чорбаджийска река
Общи сведения
Местоположение България
Област Кърджали
Община Кирково
Дължина 30 km
Водосборен басейн 217 km²
Отток 4 m³/s
Начало
Място на 3 km югозападно
от село Горно Къпиново,
Гюмюрджински снежник,
Източни Родопи,
Координати 41°14′53.88″ с. ш. 25°13′59.88″ и. д. / 41.2483° с. ш. 25.2333° и. д.
Надм. височина 906 m
Устие
Място десен приток на ВърбицаАрдаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°24′20.16″ с. ш. 25°22′59.16″ и. д. / 41.4056° с. ш. 25.3831° и. д.
Надм. височина 276 m

Чорбаджийска река води началото си от 906 m н.в. в местността Караджова падина на границата с Гърция в планината Гюмюрджински снежник, на около 3 km югозападно от село Горно Къпиново (най-южното село на България), община Кирково. До село Кирково тече на североизток, а след това до устието си – на север, в широка алувиална долина, силно опороена от честите интензивни валежи в района. След Кирково образува меандри. Влива се отдясно в река Върбица, на 276 m н.в., на 400 m западно от село Подкова, община Кирково.

Реката има широк и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 217 km2, което представлява 18,04% от водосборния басейн на река Върбица. Водосборният басейн на Чорбаджийска река е най-южният в България.

Основните притоци на реката са само десни:

  • ← Водовска река
  • ← Среднобърдска река
  • ← Плавилото
  • ← Акча
  • ← Лозенградска река
  • ← Мазарлъкдере
  • ← Гяурдере

Реката е основно с дъждовно подхранване, като максимумът е през месец януари, а минимумът – август-септември. Средногодишният отток при село Чорбаджийско е около 4 m3/s.

По течението на реката в Община Кирково са разположени 7 села: Горно Къпиново, Долно Къпиново, Чакаларово, Джерово, Дружинци, Кирково, Чорбаджийско.

По цялото течение на реката водите ѝ се използват за напояване на множеството обработваеми площи в широката ѝ алувиална долина.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 544.