Чочария (на италиански: Ciociarìa или Ciocerìa) е област в Италия без точно определени граници, попадаща на територията на региона Лацио на югоизток от Рим.[1] По време на фашисткия режим на Мусолини местната преса погрешно използва това название като синоним на провинция Фрозиноне, създадена през 1927 г. И до днес Агенцията по развитие на туризма във Фрозиноне неправилно продължава да свързва името Чочария с територията на своята провинция.[2]

Традиционните цървули на истрорумъните

Етимология редактиране

Названието произлиза от името, което в Хърватия и по-късно в Италия, дават на истрорумъните - балканско население, разселило се на територията на Италия след като е прогонено от югославските власти след Втората световна война, макар отделни разселвания да има и по-рано. Хърватите и впоследствие италианците наричат това население „чичи“ (chichi) заради традиционните им цървули с повдигнат заострен връх (на италиански: ciocia, мн.ч. ciocie). Така Чочария (Земята на чичите) е областта, където този етнос, по занятие основно овчари, заема след разселването си. Първото споменаване във венецианските документи на названието „чичи“ като етноним (изписано като Cici) датира от 1463 г.,[3] а в латинските документи, съхранявани в архивите на град Триест, изписано като Chichii, се появява през 1517, 1524 и 1527 г.[4] Названието Чочария се появява в документи на Папската държава, където на картата такъв регион е отбелязан в провинция Кампаня-е-Маритима.[5] Според други източници името във варианта Чочерия (Ciocerìa) е използвано от XVIII в.[6]

География редактиране

Етногеографските граници на тази област не са точно очертани. До началото на XX в. сериозни изследвания по този въпрос не са правени, а в административно отношение областта е попадала в Лацио, Кампаня-е-Маритима или Римска Кампаня. Първото задълбочено проучване от 1916 г. определя Чочария като регион до голяма степен съответстващ на тогавашния окръг Фрозиноне.[7] Няколко години по-късно редица интелектуалци, повлияни от нацистките идеи, правят опити да обособят отделна „чочарса раса“ (razza ciociara).[8] След Втората световна война местните власти използват термина Чочария, за да пропагандират идеята за общата идентичност на жителите на провинция Фрозиноне.

Бележки редактиране

  1. Almagià R. Enciclopedia italiana. — Roma, 1931. — Т. X. — С. 384.
  2. Azienda di Promozione Turistica della provincia di Frosinone // Архивиран от оригинала на 2011-05-31. Посетен на 2018-08-10.
  3. Vassilich, Giuseppe, «Sui rumeni dell’Istria. Riassunto storico-bibliografico», Archeografo triestino, vol. 23, Trieste, 1900, p. 157-237, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303194052/http://www.istro-romanian.com/documents/1899-1900_vassilich_archeo-triestino.pdf, посетен на 10 август 2018 
  4. Kandler, Pietro Paolo, Lo rimboscamento, „Raccolta delle leggi, ordinanze e regolamenti speciali per Trieste“, Trieste, Tipografia del Lloyd Austriaco, 1861
  5. Beranger E. M. & Sigismondi F., Il ducato di Alvito nell’Età dei Gallio (Atti), Banca della Ciociaria, Alvito 1997, p. 37
  6. Scotoni L., Un nome territoriale recente: la Ciociaria (Lazio), in La geografia delle scuole, XXII (1977), n. 4., pp. 199—207
  7. Bianchi A., La Ciocieria. Monografia corografica, in «La Geografia», vol. IV, 1916, pp. 85-99 e 230—252.
  8. Quadrotta G., Introduzione, in Pocino W., I Ciociari, Roma 1961, p. 14