Чубрица

род растения

Чубрицата (Satureja) е род от около 30 вида едногодишни или многогодишни тревисти растения и малки храсти от семейство Устноцветни, растящи в топлите умерени райони на Северното полукълбо. Те са ниски растения, растящи на сухи слънчеви места. Достигат 15 – 50 cm на височина и имат малки листа дълги 1 – 3 cm. Цветовете израстват от стъблото в кръгово разположени венци и са бели до розово-виолетови на цвят. В кулинарството се използва за подправка най-вече Градинската чубрица.

Чубрица
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Lamiales
семейство:Устноцветни (Lamiaceae)
подсемейство:Nepetoideae
род:Чубрица (Satureja)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Чубрица в Общомедия
[ редактиране ]

ВидовеРедактиране

Химичен съставРедактиране

Етерично масло (до 3%), слуз, витамин С, танин и др.

УпотребаРедактиране

Използва се надземната част, брана преди, по време или след цъфтежа. Суши се на сянка (35 градуса). Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и леко лют вкус. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво място.

Като подправка най-често се използва, смесена със сол, червен пипер, черен пипер и сминдух.

Освен като подправка, чубрицата се използва в официалната медицина при стомашно-чревни заболявания (стимулира стомашната и чревна дейност), като болкоуспокояващо и укрепващо средство. Има отхрачващо действие. Употребява се против повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести. Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от диабет, повръщане, нервни припадъци и др.[1]

Начин на употреба – 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и киснат 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Видовете от рода на чубрицата се използват за храна от ларвите на някои видове пеперуди като Coleophora bifrondella, която се храни изключително само с балканска чубрица.

ИзточнициРедактиране

  1. Нешев, Гео, Ланджев, Илия. Справочник за билките. издателство „д-р Петър Берон“, 1989. с. 156.
  • Билките в България и използването им, Земиздат, 1977 г., авторски колектив