Уикипедия

Чувашия

(пренасочване от Чувашка република)

Република Чувашия, накратко Чувашия (чув. Чӑваш Республики, Чъваш Республики, Çovaş Respupliki, چآۋاش رەسپوپلېكې) е субект на Руската Федерация, разположена в източната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятски икономически район[1]. Площ 18 343 km2 (75-о място в Руската Федерация, 0,11% от територията ѝ), население към 1 януари 2017 г. 1 235 863 души (41-во място в Руската Федерация, 0,84%). Столица е град Чебоксари. Разстоянието от Москва до Чебоксари е 768 km.

Чувашская Республика
Чăваш Республики
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Чувашия на картата на РусияЧувашия на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаЧебоксари
Площ18 343 km²
Население1 207 875 души (2021)
65,8 души/km²
на 41 място в РФ
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ПрезидентМихаил Игнатьев
Министър-председателИван Моторин
Езицируски и чувашки
Часова зонаUTC +3
МПС код21
Валутарубла
Официален сайтwww.cap.ru
Чувашия в Общомедия
Карта на Чувашия

Историческа справка редактиране

Предците на чувашите са били прабългарите и савирите, тюркски племена, пребивавали в Северен Кавказ през V-VIII век. През VII век част от прабългарите заминават за Балканите, където заедно с местните славяни създават съвременна България. Друга част се премества в региона на Средна Волга (вж. Волжка България), където прабългарското население, което не е приело исляма, е основата на чувашкия народ.

По време на монголското нашествие във Волжка България, степният народ савири (сувари) мигрира на север, където са живели фински племена, като мордовци и марийци. Чувашите твърдят, че са потомци на тези сувари, които се асимилират с марийци. През 1242 г. те стават васали на Златната орда. По-късно монголските и татарските владетели не се намесват вътрешни работи на местните, стига ежегодно да се плаща данък на Сарай. Когато силата на Златната орда започна да намалява, местният волжки татарин Мурзас от Пиана и Темников се опитват да управляват района на Чуваш.

По време на завоевателната война на Иван Грозни срещу Казанското ханство, през август 1552 г. князете Чуваш Орсей и Мари Аккар Токари се заклеват в лоялност към Велико московско княжество при Алатир на река Сура. Между 1650 и 1850 г. Руската православна църква изпраща мисионери, говорещи чувашки, да се опитат да покръстят чувашите в православната вяра. Група от тези мисионери създават писмен чувашки език. Повечето от чувашите, останали в района, стават православни християни, но някои остават езичници.

На територията на Чувашия са построени градовете-крепости Чебоксари (за първи път споменат в летописите през 1469 г., основан като град-крепост през 1555 г.), Алатир (1780 г.), Цивилск (1584 г.), Ядрин (1590 г.), които се развиват и като търговско-занаятчийски центрове. През XVII век се заселват наново южните и югозападните части на Чувашия, които са били изоставени през XV век покрай разбойническите нападения на ногайците и различни къпчакски племена.

На 15 май 1917 г. чувашите се присъединяват към идел-уралското движение, а през декември 1917 г. се присъединяват към краткотрайно просъществувалата иделско-уралска държава, когато е постигнато споразумение с татарстанските представители за очертаване на източната граница на Чувашия при река Свияга. През 1918 – 1919 г. Руската гражданска война обхваща района. Войната завършва с победа за болшевиките. За да получи подкрепа от местното население, Ленин нарежда да се създаде Чувашка държава в рамките на Руската СФСР. На 24 юни 1920 г. се образува Чувашката автономна област (Чувашка трудова комуна (автономно областно обединение)), която през април 1925 г. е преобразувана в Чувашката АССР. На 24 октомври 1990 г. е провъзгласена Чувашката ССР в рамките на ОНД, а на 13 февруари 1992 г. – Чувашката Република като субект на Руската Федерация.

Географска характеристика редактиране

Република Чувашия е разположена в източната част на Източноевропейската равнина, покрай десния бряг на река Волга (само една малка част се намира на левия бряг). На запад граничи с Нижегородска област, на север – с Република Марий Ел, на изток и югоизток – с Република Татарстан, на юг – с Уляновска област и на югозапад – с Република Мордовия. В тези си граници заема площ от 18 343 km2 (75-о място в Руската Федерация, 011% от територията ѝ).[2]

Почти цялата територия на Чувашия е заета от североизточните части на Приволжкото възвишение, т.нар. Чувашко плато (175 – 227 m н.в.), което е силно разчленено от дълбоки дерета и оврази (гъстотата на разчленеността на север достига до 0,5 – 0,9 km/km2) и стръмно се спуска към бреговете на Волга. На запад и югозапад Чувашкото плато постепенно се понижава към дълбоката долина на река Сура. На левия бряг на Волга, т.нар. Заволжие в пределите на Чувашия попада част от Марийската низина (50 – 70 m н.в.), изпъстрена с пясъчни валове с водно-ледников произход, блата и торфища.[2]

Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат, с умерено студена зима и топло лято. Средна януарска температура -12,7 °C, средна юлска 19,3 °C. Годишната сума на валежите е 450 – 500 mm като 70% от тях падат през топлия период. Продължителността на вегетационния период (минимални денонощни температури над 10 °C) 180 денонощия.[2]

Речната мрежа на страната е представена от 2365 реки с дължина над 1 km с обща дължина 8650 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Волга е най-голямата река в Чувашия (127 km в нейните предели) и протича в северната и североизточната ѝ част. Нейни основни притоци са: Сура (с притоците си Бездна, Алатир, Кира и Меня), Цивил (около 3/4 от територията на страната попада в нейния водосборен басейн), Аниш и Кубня и Була (притоци на Свияга, десен приток на Волга). Подхранването на Чувашките реки е смесено с преобладаване на снежното. Пълноводието им е през пролетта, а маловодието през лятото, есента и зимата. Те замръзват обикновена през ноември, а се размразяват през април.[3]

В Чувашия има над 3,6 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 372 km2, като 70% са съсредоточени в източната ѝ част, а останалите – в северозападните райони. По-голямата част от естествените езера са крайречни, а останалите са карстови (Шихазанско, Сюткул и др.), разположени предимно на север. Най-голямото естествено езеро в Чувашия е Черното езеро (0,39 km2), разположено в долината на река Алатир. Изкуствените езера са значително повече от естествените, като най-големи са Куйбишевското водохранилище (в пределите на страната е неговата „опашка“) и Чебоксарското водохранилище (долната му част) на река Волга.[3]

В северните части на Чувашия и по вододелните гърбици са разпространени ливадно-подзолистите и сивите горски почви (70% от цялата територия). Излужените черноземи (20%) са разпространени в долината на река Сура и в югоизточните райони на страната. Голяма част от Чувашия попада в зоната на лесостепите, а Марийската низина – в подзоната на южната тайга. Горите заемат 32% от територията на страната, като основните масиви са в басейна на река Сура и Марийската низина. Преобладават бор, смърч, бреза, дъб, липа. Животинският свят е представен от кафява мечка, вълк, лисица, рис, енотовидно куче, ондатра, белка, лос и др.[2]

Население редактиране

По данни от преброяването през 2002 г. на територията на републиката живеят представители на 106 националности, среди които две трети са чуваши и над една четвърт – руснаци:

Числеността на населението на Република Чувашия към 1 януари 2017 г. наброява 1 235 863 души. Почти три четвърти от градското население (71,8%) живее в градовете Чебоксари и Новочебоксарск.

Административно-териториално деление редактиране

 
Административно-териториално деление на Чувашия

В административно-териториално отношение Република Чувашия се дели на 5 републикански градски окръга и 21 муниципални района. Има 9 града, в т.ч. 5 града с републиканско подчинение и 4 град с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Чувашия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Чебоксари (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Чебоксари 248 500 052 гр. Чебоксари 489 498 Новие Лапсари, Сосновка
Алатир 42 35 298 гр. Алатир 35 298 195
Канаш 19 45 501 гр. Канаш 45 501 84
Новочебоксарск 51 126 382 гр. Новочебоксарск 126 072 14
Шумерля 13 29 553 гр. Шумерля 29 553 112
Муниципални райони
1. Алатирски 1940 14 875 гр. Алатир 195
2. Аликовски 554 15 882 с. Аликово 3449 87
3. Батиревски 994 34 496 с. Батирево 5257 134
4. Вурнарски 1013 32 221 сгт Вурнари 9967 91
5. Ибресински 1201 23 519 сгт Ибреси 7802 114 Буинск
6. Канашки 981 35 698 гр. Канаш 84
7. Козловски 517 19 273 гр. Козловка 8239 97
8. Комсомолски 630 25 217 с. Комсомолское 6105 115
9. Красноармейски 456 14 279 с. Красноармейское 5694 58
10. Красночетайски 692 14 426 с. Красние Четаи 4031 117
11. Марпосадски 686 22 411 гр. Мариински Посад 8755 36
12. Моргаушки 845 33 009 с. Моргауши 4527 48
13. Порецки 1117 12 606 с. Порецкое 5436 151
14. Урмарски 598 22 992 пос. Урмари 5427 82
15. Цивилски 791 36 023 гр. Цивилск 14 328 37
16. Чебоксарски 1332 62 242 пос. Кугеси 12 809 14
17. Шемуршински 799 12 596 с. Шемурша 4122 160
18. Шумерлински 1048 9127 гр. Шумерля 112
19. Ядрински 898 26 065 гр. Ядрин 8451 79
20. Ялчикски 567 17 329 с. Ялчики 4405 140
21. Янтиковски 524 14 815 с. Янтиково 3848 104

Икономика редактиране

Сред полезните изкопаеми с икономическо значение са фосфоритите, доломитите, торфа, стъклените пясъци, минералните бои.

Развити са машиностроенето и металообработването, химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост, дърводобивът и дървообработването.

Отглеждат се животни за месо и мляко, произвежда се хмел и зърно.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 874[4] 799,9[5] 770,6 693,1[5] 551,3[6] 571,9 574,7[6]

Източници редактиране

  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Чувашия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 34. Хвойка Викентий Вячеславович – Шервинский, Василий Дмитриевич [Хвойка – Шервинский]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-372-9. с. 799. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-01 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Чувашия
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Чувашия
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чувашии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чувашия&oldid=11997911“.