Чугунци (на гръцки: Μεγάλη Στέρνα, Мегали Стерна, до 1926 година Τσιγούντσα, Цигунца[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

Чугунци
Μεγάλη Στέρνα
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина84 m
Население285 души (2021 г.)
Чугунци в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 20 километра северозападно от град Кукуш (Килкис) и на 6 километра западно от Хърсово (Херсо).

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XIX век Чугунци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чигунци (Tchigountzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 70 домакинства, като жителите му са 368 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Чугунци е село в Дойранска каза с 250 жители българи християни.[3]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Чугунци (Tchougountzi) е село в Кукушка каза с 400 българи екзархисти и българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Чугунци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В Гърция редактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чугунци има 55 къщи славяни християни.[6] Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 години селото е прекръстено на Мегали Стерна.[7] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 124 семейства и 445 жители бежанци.[8]

Църквата „Въздвижение на Светия кръст“ от средата на XIX век е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Чугунци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Алша махала[10] Άλσα Μαχαλά Синикия Συνοικία[11] възвишение на З от Чугунци[10]
Чугунци[10] Τσουγκούντσα Аспри Корифи Άσπρη Κορφή[11] възвишение на З от Чугунци (122,2 m)[10]
Преброявания
  • 2001 година – 518 души
  • 2011 година – 312 души

Личности редактиране

Родени в Чугунци
  •   Младен Танев (Танов, 1890 – 1967, Пловдив), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  •   Туше Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Нестроева рота на 15 щипска дружина[13]
  •   Христо Джеков – Пехливана (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Кръстьо Асенов, загинал в Коджа Омерли[14]
Починали в Чугунци

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 20 октомври 2014.
  10. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 690.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.
  14. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.