Чупрене (резерват)
Чупрене е името на един от големите резервати в Република България.
| Резерват „Чупрене“ | |
 Изглед от резерват Чупрене | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |  БългарияСтара планина |
|---|---|
| Най-близък град | Белоградчик |
| Площ | 1451,99 хектара |
| Построен | 9 февруари 1973 |
| Създаден | 9 февруари 1973 |
| Уебсайт | ИАОС, Чупрене |
| Чупрене в Общомедия | |
Основаване и статут
редактиранеОбявен е за резерват с обща площ 1451,99 хектара със Заповед No.358 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 09.02.1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. През 2021 год. резерватът е изключен от тази програма.[1], като причините за това не са ясни.[2]
Местонахождение
редактиранеТой е разположен по билото и североизточните склоново на Чипровската планина, Западна Стара планина. Разположен е в землището на село Чупрене, което е край Чупренска река.
Флора
редактиранеГорските насаждения заемат близо 90% от територията на резервата.
Част от горите са смърчово-елови и буково-смърчово-елови. Най-големи са насажденията от смърч, който образува гори с възраст над 1 век. Те имат важно значение за изучаване на смърчовите гори в България. Срещат се шестил, обикновен явор, трепетлика, планинска елша, планински явор и черен бъз.
Фауна
редактиранеИма разнообразен животински свят.
От земноводните се срещат: дъждовник, гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба.
От влечугите: жълтоуха водна змия, усойница, медянка.
От бозайниците: лисица, вълк, белка, златка, норка, дива котка, катерица.
Регистрирани са 68 вида птици. Сред тях са глухар, черен лешояд, бухал, скален орел, кълвач, дрозд, ястреб, керкенез, чучулига, пъдпъдък, орехче и други.
„Чупрене“ е единственият български резерват, постоянно обитаван от вълци.
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- Резерват „Чупрене“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 18 януари 2014.