Чуприя (на сръбски: Ћуприја или Ćuprija), в българската историография познат като Кюприя, също Равно или Равна (старобългарско наименование Равън) е град в Поморавски окръг, Сърбия, разположен в историко-географската област на Поморавието.

Чуприя
Ћуприја / Ćuprija
— град —
      
Герб
43.9231° с. ш. 21.3686° и. д.
Чуприя
Страна Сърбия
ОкръгПоморавски окръг
ОбщинаОбщина Чуприя
Площ287 km²
Надм. височина116 m
Население20 585 души (2011)
71,7 души/km²
Пощенски код35230
Телефонен код035
МПС кодĆU
Официален сайтwww.cuprija.rs
Чуприя в Общомедия

Градът се намира на устието на река Раваница при нейното вливане във Велика Морава. Той е административен център на едноименната община Чуприя. Има население от 20 585 души (2011).

География редактиране

Чуприя традиционно, но неточно, се счита за краен български предел, особено по време на османското владичество – виж Велика Морава. Средновековният Равно е разположен непосредствено след Баграданската клисура, в самото начало на Ягодинското поле. По тази причина, в тесен смисъл, той се е считал за северен предел на Поморавието, в различие от долноморавската котловина с нейните 2 исторически области, вляво и вдясно по брега на Морава – Белградска и Браничевска. Непосредствено след брода на реката (където е построен и моста), се навлиза в Баграданската клисура, а след нея и Баточина вляво, нагоре по течението на Лепеница се навлиза в Шумадия.

История редактиране

Чуприя възниква през античността, когато на мястото на днешния град е разположен римски гарнизон, който по-късно прераства в град под името Horreum Margi, т.е. в буквален превод – Моравска житница. През средновековието градът носи името Равно (на латински: Rabnel, Rabinel).

На 25 юли 1189 година, след преход през Българската гора от Браничево, кръстоносната армия на третия поход към светите земи се добира дотам. От 25 до 27 юли 1189 година в града-крепост пребивава Фридрих I Барбароса с кръстоносната си армия. Там той има 3 важни дипломатически пратеничества – на унгарския крал Бела III, на византийския император Исак II Ангел (Йоан Дука) и на сръбския велик жупан Стефан Неманя, чийто пратеници се върнали обратно към сръбските земи по брод през Морава.[1]

През 15 век днешният град Чуприя е завладян от османците, които изграждат мост, откъдето идва съвременното му название köprü – кьопрю/кюприя, на турски означава „мост“. По време на Второто сръбско въстание именно в Чуприя Милош Обренович сключва устно споразумение с Високата порта, с което се дава автономия на населението в Белградския пашалък.

Източници редактиране

  1. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране