Чучулигата

„Чучулигата“ (на турски: Çalıkuşu) е роман на Решат Нури от 1922 г. за съдбата на млада турска учителка на име Фериде.

Чучулигата
Çalıkuşu
Автор	Решат Нури
Създаване	1922 г.
Първо издание	1923 г.
Оригинален език	Османски турски език
Жанр	роман
Чучулигата в Общомедия

Сюжет

Събитията в романа се развиват в началото на ХХ век, близо до разпадането на уморената от войни Османска империя и създаването на Турската република. По-голямата част от романа е разказана във формат на дневник от първо лице от Фериде. В първия раздел Фериде описва детството си от началото до събитията, които я отвеждат в странна хотелска стая. Втората и най-голяма част се състои от записи в дневника, описващи нейните приключения в Анадола. Третата част е единствената, написана от гледна точка на трето лице, описваща връщането на Фериде при семейството ѝ.

Фериде е осиротяла дъщеря на офицер от армията. Като тийнейджърка тя посещава лицея „Дам дe Сион“, а летните ваканции прекарва при една от сестрите на покойната си майка. През ученическите си години получава прякора „Чучулигата“ заради своята жизненост и пакостливост. Тези две характеристики се считат за необичайни и дори малко неподходящи за мюсюлманските момичета по това време.

Фериде се сгодява за своя очарователен братовчед Камран, когото напуска вечерта преди сватбата им, след като открива, че той ѝ е изневерил. Тя бяга от дома си, за да стане учителка в Анадола, въпреки че остава отчаяно влюбена в Камран. Тя е принудена да се мести от град на град няколко пъти през първите си три години като учителка в резултат на некомпетентността на чиновниците, злобата на колегите и нежеланото внимание, което получава от мъжете заради красотата и жизнерадостта си.

Междувременно тя осиновява малко момиченце на име Мунисе, открива, че Камран се е оженил за жената, с която е изневерил на Фериде, и развива приятелство с Хайрула Бей, възрастен военен лекар, който се отнася към Фериде с бащинска обич. В края на тези три години Мунисе умира и Фериде е принудена да напусне поста си и да се омъжи за доктора заради слуховете за нейното „непристойно поведение“.

Няколко години по-късно Фериде се връща в Текирдаг, за да посети една от лелите си и братовчедка си Мюджган, където отново се среща с Камран, вече овдовял и с малко дете,

В България

„Чучулигата“ е издадена в България за първи път през 1944 г. в превод от Вл. Владимиров. Претърпява множество издания през годините:

• 1968 г., изд. „Народна просвета“, пр. Парашкев Парушев;
• 1970 г., изд. „Народна култура“, пр. Парашкев Парушев;
• 1980 г., изд. „Народна култура“, пр. Сюлейман Хафъзов;
• 1991 г., изд. „Златорог“, пр. Сюлейман Хафъзов;
• 2009 г., ИК „Унискорп“, пр. Светлана Григорова, преиздадена през 2015 г.

Адаптации

• През 1966 г. романът „Чучулигата“ е екранизиран в едноименен филм с продължителност 150 мин. Главните роли са на Тюркан Шорай и Картал Тибет.
• През 1986 г. романът е екранизиран в едноименна телевизионна поредица с участието на Айдан Шенер и Кенан Калав.
• Две неуспешни телевизионни адаптации са направени през 2005 г. и 2013 г.
• „Чучулигата“ е адаптиран за театрални и балетни постановки няколко пъти.

Вижте също

• Турска литература
• Решат Нури

Външни препратки

• „Чучулигата“ на сайта „Моята библиотека“
• Решат Нури Гюнтекин – информация за Решат Нури Гюнтекин на официалния уебсайт за турската култура
• Feminist Perspectives in Edith Wharton and Reşat Nuri Güntekin: a Comparative Study of the House of Mirth and Çalıkuşu – изследване върху феминистките перспективи в „Чучулигата“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Çalıkuşu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​