Чучул камък (Чучуль камик) е коничен менхир в землището на с. Овчарово, Западен Сакар, Община Харманли.

Чучул камък
Чучул камък край с. Овчарово
Чучул камък край с. Овчарово
Местоположение
42.0108° с. ш. 25.9972° и. д.
Чучул камък
Местоположение в България Област Хасково
Страна България
Областобласт Хасково
Археология
ВидКултов обект
ПериодI хил. пр. Хр.
Епохакъсна Бронзова епоха – Желязна епоха

Археолозите предполагат, че обектът е играел важна роля в култа към плодородието за населявалите този регион местни тракийски племена, които са изпълнявали сезонни ритуали около камъка. В по-късен период при Чучул камък са се провеждали народни събори.[1]

Наименование

редактиране

Според някои изследвания наименованието на обекта идва от „Чучукъ камък“ (като „чучукъ“ в превод от турски означава „момче“).

Откритие

редактиране

Българският археолог Георги Бончев публикува обекта през 1901 г., като споменава, че на място са съществували и други менхири, от които най-масивният е носел наименованието „Чучул камък“, който единствено е оцелял до наши дни.[2]

Описание и особености

редактиране

Коничният менхир „Чучул камък“ представлява грубо оформена конусовидна трахитна колона с надземна височина 2,10 m и диаметър 1 m. Менхирът се свързва с ранно-тракийската култура, но предназначението му е неизяснено. Първоначално обектът се е намирал на около 4 m от сегашното си местонахождение и е бил с 0,60 m по-висок, но е преместен при строежа на пътя. Върху менхира с червена боя са обозначени посоките на света.

„Чучул камък“ е разположен в южния край на с. Овчарово, като дебелият му край е забит в земята и е леко наклонен на една страна.

До средата на 1860-те години около менхира е правен събор на Димитровден, като на мястото местните жители са играели хората през постите от Заговезни до Великден.

В м. „Орехчето“ на североизток от селото през 1970-те години при теренни проучвания, археолозите регистрират селище от ранната Желязната епоха, което без съмнение е било свързано с менхира „Чучул камък“ и прилежащите му обекти, които са били унищожени с времето.[3]

Опазване и социализация

редактиране

През 2008 г. около менхирът са изградени ниски оградни стени, върху които е поставена верижна ограда. Поставена е и информационна табела, която пояснява, че това е единственият менхир в България и в Югоизточна Европа, която информация е базирана на стари научни изследвания и не е коректна. [4]

Източници

редактиране