Шаблон:Избрана статия 10 2019
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. Традиционните български названия месец и месечина днес се използват единствено поетично. Нейният символ е полумесец (☾). Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 километра. Лунният диаметър е 3476 километра.
Първият космически апарат, който каца на Луната, е съветския Луна 2 (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10. През 1969, Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програма Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 година.
За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната ѝ страна (или нейната „близка страна“) е видима от Земята. Другата ѝ страна („далечната страна“ или „обратната страна“) остава винаги скрита от земния наблюдател освен малки части в близост до хоризонта вследствие на лунната либрация. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди космическата ера. Синхронното въртене на Луната е резултат от действието на приливните сили на Земята, които са намалили значително ъгловия момент на Луната скоро след нейното формиране. още »