Шаблон:Избрана статия 43 2012

Суперхетеродинен радиоприемник, направен в Япония, 1955 г.

Суперхетеродинният радиоприемник е вид радиоприемник, който служи за приемане и обработка на радиосигнали. Той използва принципа за преобразуване (еднократно или двукратно) на приетия в антената радиосигнал в електрически сигнал с друга постоянна носеща честота, наричана междинна честота и нейното последващо усилване и демодулиране. Намаляването на честотата на входа на много по-ниска междинна честота преди демодулацията е свързано с факта, че ниските честоти се филтрират по-лесно и тяхната амплитуда може многократно да се усили. Основното му предимство пред линейния радиоприемник е, че най-важните му части, отговорни за качеството на сигнала — теснолентов филтър, усилвател и демодулатор не трябва да се настройват на различни честоти.

Суперхетеродинният радиоприемник се използва в много устройства в радиопредаването, телекомуникациите, телевизията и GPS. Съвременните приемници, ползващи мрежата за радиоразпръскване, се произвеждат предимно по суперхетеродинната схема с еднократно преобразуване на честотата. Изобретен е почти едновременно от немеца Валтер Шотки и американеца Едуин Армстронг през 1918 година.

Терминът е заимстван от английски език - superheterodyne receiver и от използвания в руски език супергетеродинный радиоприёмник. още »