Шаблон:Избрана статия 51 2020
Елизабет I е кралица на Англия и Ирландия от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „кралицата дева“ (The Virgin Queen), Глориана (Gloriana) или „добрата кралица Бес“ (Good Queen Bess). Елизабет I е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря е на крал Хенри VIII и втората му съпруга Ан Болейн, екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконородена. Тронът е наследен от Едуард VI, а след смъртта му през 1553 г. на престола се възкачва лейди Джейн Грей според неговото завещание, въпреки законното право на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно Тайният съвет на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица католичката Мери, придобила по-късно известност като „Кървавата Мери“ заради гоненията на протестантите. По време на управлението ѝ, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на бунтовниците. След смъртта на Мери става кралица на 25-годишна възраст,.
Управлението си младата кралица започва, като се заобикаля с доверени съветници, както декларира в първата си реч. Сред тях водеща роля играе Уилям Сесил. Един от първите държавнически актове е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на Църквата на Англия, с което се слага началото на англиканството. Елизабет има многобройни кандидати за брак, но никога не се омъжва. С напредването на възрастта нейната девственост става обект на прослава, въздигнала се почти в култ, получил изражение чрез множество нейни портрети и литературни творби, написани в нейна чест.
В управлението на кралството Елизабет е значително по-умерена от непосредствените си предшественици. Един от нейните девизи е "video et taceo" ("Виждам, но не казвам нищо"). Тя проявява религиозна толерантност и за разлика от Кървавата Мери не преследва инакомислещите. След като през 1570 г. папата я отлъчва от римската църква (Regnans in Excelsis) и освобождава поданиците ѝ от обета за вярност, срещу нея са организирани няколко заговора, но всички опити за покушение са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби. В международните отношения Елизабет е много внимателна и лавира между основните сили Франция и Испания. С неохота подкрепя няколко неефективни и зле подготвени военни кампании в Нидерландия, Франция и Ирландия. Към средата на 1580-те войната с Испания става неизбежна. Макар тя да не е обявена официално, в периода 1585 – 1604 г. се водят редица битки, от които разгромът на Непобедимата армада през 1588 г., носи слава на Елизабет като една от най-големите английски победи. Вижте още »