Шамар Мипам Чьодруб Гямцо
| Част от серията статии за Будизъм | |
| |
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава | |
| Архат · Пратекабуда Бодхисатва | |
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм | |
| Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг Кадам · Джонанг · Гелуг | |
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа | |
Шамар Мифам Чьодруб Гямцо (1742 – 1792), десетият поред регент на линията Карма Кагю на Тибетския Будизъм се ражда като брат на Панчен Лама от школата Гелуг[1]. Малкият Тулку непринудено разказва за предишните си животи за изумление на своите родителите. Скора бива разпознат от Тринадесетия Кармапа Дюдюл Дордже и Осмия Тай Ситупа, за да бъде съответно интронизиран и обучен в приемствеността на линията но, също така и за да получи широко образование. След интензивно пътуване и преподаване предимно в източнотибетската провинция Кхам той се завръща при основния си учител Кармапа.
През следващите години будистките школи все повече се замесват в борба за политическо влияние. След смъртта на 11-ия Далай Лама неговите регенти дори преследват Шамарпа и много Карма Кагю манастири биват присвоени от Гелуг. До края на живота си Шамар Мифам Чьодруб Гямцо е изгнаник в Непал, а следва и строга забрана за неговото разпознаване и интронизация, продължила 159 години до официалното признаване на Четиринадесетия Шамарпа.