Шамил Басаев

Шамил Салманович Басаев (на руски: Шамиль Салманович Басаев) е вицепрезидент на международно непризнатата Чеченска република Ичкерия, ислямски партизански командир, терорист и един от най-известните чеченци. От 2003 г. Басаев също се нарича Абдул Шамил Абу-Идрис и емир на Бригадата на мъчениците „Риядус Салихин“.

Шамил Басаев
чеченски командир
Роден	14 януари 1965 г. с. Ведено, Чечня, Русия
Починал	10 юли 2006 г. с. Екажево, Ингушетия, Русия
Религия	ислям Суфизъм Уахабизъм Салафизъм
Националност	Чеченска република Ичкерия
Партия	независим политик
Шамил Басаев в Общомедия

Биография

Завършва средното си образование през 1982 година. Отслужва военната си служба в поделенията на военновъздушните войски на СССР. След това 3 пъти е кандидатствал да следва право в юридическия факултет на Московския държавен университет, но не е приет.

През 1987 постъпва в Московския инженерен институт по земеустройство, прекъсва след година следването си заради нисък успех. До началото на 1991 е работил в Москва, после постъпва във войската на Конфедерацията на кавказките народи. На 9 ноември 1991 участва в отвличането на самолет „Ту-154“ от летище Минерални води за Турция.

В края на 1991 и началото на 1992 година, по молба на президента на Азербайджан Абулфаз Елчибей, Басаев взима участие в Нагорно-карабахския конфликт между Азербайзджан и Армения за контрола върху областта Нагорни Карабах. През май 1992 г. учства в отбраната на гр. Шуша, който е превзет от арменските сили.

През 1992-1993 година Шамил Басаев участва във войната в Абхазия, заедно с Руслан Гелаев в състава на поделение от чеченски доброволци - т.нар. „Абхазки батальон“. Участва в превземането на градовете Гагра и Сухуми.

Терористични атаки

Отговорен е за многобройни терористични атаки и партизански акции във и около Русия, най-известни от които са:

• превземането на южно-руския град Будьоновск през 1995;
• нахлуването в Дагестан, 7 август — 14 септември 1999
• вземане на заложници в театъра на улица Дубровка в Москва на 23 октомври 2002;
• нападение срещу Назран, Ингушетия на 21-22 юни 2004г.
• завземането на училището в Беслан, Северна Осетия на 1 септември 2004
• през 2005 година терористи, подготвени от Басаев, атакуват град Налчик (столица на Кабардино-Балкария).

Шамил Басаев е смятан за безспорен лидер на радикалното крило на чеченската съпротива. Той е носител на най-високите отличия на непризнатата Чеченска република Ичкерия „K'oman Siy“ (Чест на народа) и „K'oman Turpal“ (Герой на народа). Има звание дивизионен генерал на Ичкерия.

Смърт

Убит е при експлозия на 10 юли 2006 г. в Ингушетия – република, граничеща с Чечня. Противоречива е информацията за неговата смърт: руснаците твърдят, че е убит при секретна акция на руската служба за сигурност ФСБ, а чеченците смятат, че е загинал при нещастен инцидент. Трети източници споменават вероятността да е убит от конкурентна военна групировка.

Интервюта и изявления

• „Нам предсказывали, что мы будем одни воевать против России“ (интервью във вестник „Независимая газета“, 12 март 1996, на руски език)
• Открытое письмо Шамиля Басаева президенту России Путину 2 (2000, на руски език)
• „Мы воюем за право быть свободными“ (интервю от 15 май 2002, на руски език)
• „Мы обречены на победу..!“ (интервю пред чеченските средства за масова информация, 13 октомври 2002, на руски език)
• „Наступило время великих перемен…“ 2 (интервю пред агенция „Шариат“, 28 април 2003, на руски език)
• „Джихад в Ичкерии только разгорается“ 2 3 (интервю пред агенция „Шариат“ и „Кавказ-Център“, 9 юни 2003, на руски език)