Шаркодифтерит

вид вирус
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шарка.

Шаркодифтерит е остра заразна болест при домашните и дивите птици, причинявано от епителиотропен вирус от род Poxviridae на семейството и рода Avipoxvirus.

Шаркодифтерит
Геном
Група I: двДНК вируси (dsDNA)
Класификация
надимперия:Биота (Biota)
империя:Вируси (Virus)
семейство:Поксвируси (Poxviridae)
подсемейство:Chordopoxvirinae
род:Avipoxvirus
вид:Шаркодифтерит (Fowlpox virus)
Научно наименование
[ редактиране ]

Вирусите причиняващи шарка при отделните видове птици се различават един от друг, но са антигенно сходни. Заболяват кокошки, пуйки, пъдпъдъци, канарчетата, гълъби и много други видове птици. Има две форми на заболяването. Първата се разпространява при ухапване от насекоми (особено комари) като възникват поражения върху гребена и клюна. Птиците, засегнати от този вид обикновено се възстановяват в рамките на няколко седмици. Вторият вид се разпространява чрез вдишване на вируса и предизвиква дифтероидна мембрана в устната кухина, фаринкса, ларинкса, трахеята и конюнктивите. Прогнозата за тази форма е лоша. Съществуват ефективни ваксини против заболяването, които се използват масово в интензивното птицевъдство.

При гълъбите заболяването се причинява от гълъбовия вирус „Boreliota columba“.

В България птиците заболяват предимно през пролетта и есента. Боледуват птиците от всички възрасти, но младите са най-чувствителни.

ЕтиологияРедактиране

До момента са известни единадесет вируса причиняващи шарка при различни видове птици

  • Avipoxvirus serini – при канарчета
  • Avipoxvirus columbae – при гълъби
  • Avipoxvirus galli – при кокошеви птици
  • Avipoxvirus meleagridis – при пуйки
  • Avipoxvirus falconis – при ястреби
  • Avipoxvirus fringillae
  • Avipoxvirus acridotheridis
  • Avipoxvirus coturnicis
  • Avipoxvirus passeri
  • Avipoxvirus sturni
  • Avipoxvirus psittaci

Вирусите са доста резистентни към факторите на околната среда и могат да перзистират няколко месеца.

ЕпизоотологияРедактиране

Вирусът се разпространява по механичен път. Той се съдържа в голямо количество в крустите и при отлепянето им се разпространява. Комарите служат като вектор в пренасянето на вируса. Входна врата за вируса са нараняванията на кожата или лигавицата.

ВъзприемчивостРедактиране

Различните типове вируси заразяват и различни видове птици. Младите птици са по-чувствитерни към заразяване

ПатогенезаРедактиране

Шарковият вирус се размножава в епителните клетки на кожата, като предизвиква вакуолизираща дегенерация. На това място възникват възелчета, които впоследствие се превръщат в струпеи и опадват. При поразяване на лигавицата се наблюдават малки подутини. Същите се примесват с вторични инфекции от бактериален произход. Развиват се гнойно възпалителни процеси, съпроводени с образуване на дифтероидни налепи.

От входната врата вирусът бързо преминава в кръвта, при което възниква виремия. Посредством нея той попада в паренхимните органи като бъбреци, сърце и черен дроб.

Клинични признациРедактиране

 
Птица болна от шаркодифтерит

Инкубационният период продължава в рамките на 4 до 10 дена.

Клинично заболяването се демонстрира в две форми кожна и дифтеринта. В някой случаи се срещат едновременно и двете форми на проявление.

  • Кожна форма – тя е преобладаваща. Развиват се лезии по кожата, които в зависимост от стадия на развитие биват папули, везикули, пустули и крусти. Обикновено те се появяват в областта на главата. При поражения на очите се появява светробоязън и конюнктивит.
  • Дифтероидна форма – образуват се белезникави ограничени петна по лигавицата на устната кухина и глътката. По-късно тези петна се превръщат в дифтероидни налепи.

ЛечениеРедактиране

Не е ефективно и икономически изгодно. Прилага се най-вече при екзотични птици и спортни гълъби. Прилага се симптоматично с цел ограничаване на крустите по кожата.

ПрофилактикаРедактиране

Използва се ваксина, която се прилага, чрез втриване на фоликулите на перата.

ИзточнициРедактиране

  • Болести по птиците, Цветен атлас, доц. Иван Динев, 2006, стр.98 – 99
  • Биология и болести на декоративните, екзотичните и пойните птици, доц. Йордан Николов, 1998, стр.161 – 164