Шарлота Вилхелмина фон Саксония-Кобург-Заалфелд

Шарлота Вилхелмина фон Саксония-Кобург-Заалфелд (на немски: Charlotte Wilhelmine von Sachsen-Coburg-Saalfeld; * 14 юни 1685 в Кобург; † 5 април 1767 в Ханау) от рода на Ваймерските Ернестински Ветини е принцеса от Саксония-Кобург-Заалфелд и чрез женитба графиня на Ханау-Мюнценберг.

Шарлота Вилхелмина фон Саксония-Кобург-Заалфелд
графиня на Ханау-Мюнценберг
Шарлота Вилхелмина фон Саксония-Кобург-Заалфелд
Лични данни
Родена	14 юни 1685 г. Кобург
Починала	5 април 1767 г. Ханау
Погребана в	лутеранската църква в Ханау
Други титли	принцеса от Саксония-Кобург-Заалфелд
Семейство
Династия	Ернестини
Баща	Йохан Ернст фон Саксония-Кобург-Заалфелд
Майка	София Хедвиг фон Саксония-Мерзебург
Брак	Филип Райнхард фон Ханау-Мюнценберг
Шарлота Вилхелмина фон Саксония-Кобург-Заалфелд в Общомедия

Тя е дъщеря на херцог Йохан Ернст фон Саксония-Кобург-Заалфелд (1658 – 1729) и първата му съпруга София Хедвиг фон Саксония-Мерзебург (1666 – 1686), дъщеря на херцог Христиан I фон Саксония-Мерзебург. Нейният баща се жени втори път 1690 г. за графиня Шарлота Йохана фон Валдек-Вилдунген (1664 – 1699).

Шарлота Вилхелмина се омъжва на 26 декември 1705 г. за граф Филип Райнхард фон Ханау-Мюнценберг (1664 – 1712). Тя е втората му съпруга. Нейната зестра е 18 000 гулдена. Бракът е бездетен.

След смъртта на нейния съпруг тя получава като вдовишка резиденция дворец Бабенхаузен и от 1736 г. къща („Salzhaus“) в Ханау, където умира на 5 април 1767 г. на 81 години. Погребана е на 11 април 1767 г. в лутеранската църква в Ханау във фамилната гробница на графовете на Ханау.

Литература

• Reinhard Dietrich: Die Landesverfassung in dem Hanauischen = Hanauer Geschichtsblätter 34. Hanau 1996. ISBN 3-9801933-6-5
• Uta Löwenstein: „Daß sie sich uf ihren Withumbsitz begeben und sich sonsten anderer Herrschaften Sachen und Handlungen nicht undernehmen ...“. Hofhaltungen fürstlicher Frauen und Witwen in der frühen Neuzeit In: Frühneuzeitliche Hofkultur in Hessen und Thüringen (Reihe: Jenaer Studien 1) Hg.: Jörg Jochen Berns & Detlev Ignasiak. Palm & Enke, Erlangen 1993. S. 115 – 141 ISBN 3-7896-0598-0
• Pauline Ruppel: Die Problematik der Ausübung von Vormundschaften in Herrscherhäusern durch die Mütter, erörtert und analysiert am Beispiel der Gräfin Catarina Belgia von Hanau-Münzenberg. Marburg 1997. [Unveröffentlichte Examensarbeit]. S. 39.
• Reinhard Suchier: Genealogie des Hanauer Grafenhauses. In: Festschrift des Hanauer Geschichtsvereins zu seiner fünfzigjährigen Jubelfeier am 27. August 1894. Hanau 1894.
• Reinhard Suchier: Die Grabmonumente und Särge der in Hanau bestatteten Personen aus den Häusern Hanau und Hessen. In: Programm des Königlichen Gymnasiums zu Hanau. Hanau 1879. S. 1 – 56.
• Richard Wille: Die letzten Grafen von Hanau-Lichtenberg = Mitteilungen des Hanauer Bezirksvereins für hessische Geschichte und Landeskunde 12. Hanau 1886. S. 56 – 68.
• Ernst Julius Zimmermann: Hanau Stadt und Land. 3. Auflage. Hanau 1919. ND 1978.