Шарл Азнавур

френски музикант

Шарл Азнавур (на френски: Charles Aznavour; на арменски: Շառլ Ազնավուր) е френски певец и композитор от арменски произход, писател, поет и актьор.

Шарл Азнавур
Charles Aznavour
френски музикант
2014.06.23. Charles Aznavour Fot Mariusz Kubik 01.jpg
Азнавур във Варшава, 2014 г.
Роден
Шанур Вахинаг Азнавурян
Починал
Мурие, Франция
Погребан Франция

Националност Flag of France.svg Франция
Религия Християнство
Музикална кариера
Стил Шансон, джаз, поп
Глас баритон
Активност 1933 – 2018
Семейство
Съпруга Мишелин Рюгел (1946 – 1952)
Евелин Плеси (1956 – 1960)
Уле Торсел (1967 – 2018)
Деца Седа Азнавур (1947-)
Шарл Азнавур мл. (1952 – )
Патрик Азнавур (1956 – 1981)
Катя Азнавур (1969-)
Миша Азнавур (1971-)
Николà Азнавур (1977-)

Уебсайт aznavourfoundation.org
Шарл Азнавур в Общомедия

БиографияРедактиране

Азнавур е роден в Париж на 22 май 1924 г. в семейството на арменски имигранти. Рожденото му име е Шанур Вахинаг Азнавурян (на арменски: Շահնուր Վաղինակ Ազնավուրյան). Докато е още в ранна възраст, неговите артистични родители го въвеждат в света на театъра.

Той започва да пее на 9 години и скоро приема артистичното име Азнавур. За неговия пробив помага Едит Пиаф, която го чува да пее и го взема със себе си на турне във Франция и САЩ. Често наричан „френският Франк Синатра“, Азнавур създава песни преди всичко за любовта. Той е написал над 1000 песни и мюзикъли, направил е над 100 записа и е играл в 70 филма. Азнавур пее на 5 езика и е един от най-известните френски певци зад граница, като е изпълнявал песни в Карнеги Хол и на други известни места по света. Според резултатите от съвместна анкета на списание Time и CNN, проведена в цял свят през 1998 г., Азнавур е признат за най-добрия естраден изпълнител на XX век, изпреварвайки Елвис Пресли и Боб Дилън.[1]

На 90-годишна възраст, през октомври 2014 г., Шарл Азнавур изнася с изключителен успех двучасов концерт в Москва.

През 1996 г. на Шарл Азнавур е отредено място в американската Зала на славата за автори на песни.

През 2009 г. певецът се съгласява да стане посланик на Армения[2] в Швейцария (Азнавур живее от 1976 г. в Женева).[3]

Азнавур се е женил три пъти: през 1946 г. – за Мишелин Рюгел, през 1956 г. – за Евелин Плеси, и през 1967 г. – за шведката Уле Торсел. Има 6 деца: Седа (Патриция, р. 1947), Шарл (р. 1952), Патрик (1956 – 1981), и от последния си брак – Катя (р. 1969), Миша (р. 1971) и Никола̀ (р. 1977).

Той често обича да се шегува с физиката си, по-специално с ниския си ръст. Висок е само 160 cm, и за него това е постоянен източник на шеги.

На 30 ноември 2017 г. Шарл Азнавур в съпровод на оркестъра си изнася 100-минутен концерт без антракт в зала Арена Армеец София.

ДискографияРедактиране

Студийни албумиРедактиране

  • Charles Aznavour chante... Charles Aznavour (1953)
  • Charles Aznavour chante Charles Aznavour, vol.2 (1955)
  • Charles Aznavour chante Charles Aznavour, vol.3 (1956)
  • Bravos du music-hall à Charles Aznavour (1957)
  • C'est ça (1958)
  • Charles Aznavour (Les deux guitares) (1960)
  • Charles Aznavour (Je m'voyais déjà) (1961)
  • Charles Aznavour (Il faut savoir) (1961)
  • Charles Aznavour accompagné par Burt Random et Paul Mauriat (1962)
  • Qui? (1963)
  • La mamma (1963)
  • Charles Aznavour, volume 1 (1964)
  • Charles Aznavour, volume 2 (1964)
  • Charles Aznavour, volume 3 (1964)
  • Charles Aznavour Accompagné Par Paul Mauriat Et Son Orchestre (1964)
  • Aznavour 65 (1965)
  • Charles Aznavour (La bohème) (1966)
  • De t'avoir aimée... (1966)
  • Entre deux rêves (1967)
  • J'aime Charles Aznavour, vol.4 (1968)
  • Désormais... (1969)
  • Non, je n'ai rien oubilé (1971)
  • Idiote je t'aime... (1972)
  • Charles Aznavour raconte aux enfants... Le géant égoïste (1973)
  • Visages de l'amour (1974)
  • Hier... encore (1975)
  • Voilà que tu reviens (1976)
  • Je n'ai pas vu le temps passer... (1978)
  • Un enfant est né... (1978)
  • Autobiographie (1980)
  • Je fais comme si... (1982)
  • Une première danse/La légende de Stenka Razine (1982)
  • Charles chante Aznavour et Dimey (1983)
  • Aznavour (Embrasse-moi) (1986)
  • Aznavour (Je bois) (1987)
  • L'éveil, vol.1 (1989)
  • L'élan, vol.2 (1989)
  • L'envol, vol.3 (1989)
  • Aznavour 92 (1991)
  • Toi et moi (1994)
  • Pierre Roche/Charles Aznavour (1996)
  • Plus bleu... (1997)
  • Jazznavour (1998)
  • Aznavour 2000 (2000)
  • Je voyage (2003)
  • Insolitement vôtre (2005)
  • Colore ma vie (2007)
  • Duos (2008)
  • Charles Aznavour and The Clayton Hamilton Jazz Orchestra (2009)
  • Aznavour toujours (2011)
  • Encores (2015)

БиблиографияРедактиране

  • Le temps des Avants, Flammarion, 10/2003
    • „Доброто старо време“, ИК „Изток Запад“, 2003 г.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране