Шахрисабз
Шахрисабз (на узбекски: Шаҳрисабз или Shahrisabz; на таджикски: Шаҳрисабз; на персийски: شهر سبز) е град в югоизточен Узбекистан, административен център на Шахрисабзки район в Кашкадаринска област. Населението му е около 100 000 души (2014).
| Шахрисабз Shahrisabz | |
| — град — | |
 Централната част на града | |
  Шахрисабз | |
| Страна |  Узбекистан |
|---|---|
| Област | Кашкадаринска област |
| Район | Шахрисабзки район |
| Площ | 240 ha |
| Надм. височина | 622 m |
| Население | 100 300 души (2014) |
| Основаване | VIII век пр.н.е. |
| Световно наследство на ЮНЕСКО | |
| В регистъра | Historic Centre of Shakhrisyabz |
| Регион | Азия и Океания |
| Тип | културно |
| Критерии | iii, iv |
| Вписване | 2000 (24-та сесия) |
| Застрашен | 2016 |
| Шахрисабз в Общомедия | |
Разположен е на 622 m надморска височина на западните склонове на Памиро-Алай, на 68 km южно от Самарканд и на 55 km югозападно от границата с Таджикистан. Градът възниква през VIII век пр.н.е., до XIII век е известен под името Кеш и през различни периоди е сред главните градове на Согдиана, за кратко е и нейна столица.[1] От XVI век е владение на Бухарското ханство, през 1869 година е завладян от Руската империя, а от 1991 година е част от независим Узбекистан.
Шахрисабз е известен като родното място на Тимур, който е роден в село Ходжа-Илгар в покрайнините на града. В края на 14 – началото на 15 в. Шахризабс е негова резиденция. По заповед на Тимур в Шахризабс е построен дворецът Ак Сарай. В града са погребани баща му Мухамад Тарагай и двамата му най-големи синове – Джахангир и Умар шейх.[2]
През 2000 година историческият център на Шахрисабз е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
