Отваря главното меню

Шварцбург-Зондерсхаузен

Герб на Шварцбург-Зондерсхаузен
Княжество Шварцбург-Зондерсхаузен
Дворец резиденция в Зондерсхаузен

Шварцбург-Зондерсхаузен (на немски: Fürstentum Schwarzburg-Sondershausen) е княжество в Свещената римска империя в днешна Тюрингия от 1599 до 1918 г.[1]

Княжеството има 862 км² (1910) и 89 917 (1910) жители. Упралява се от графовете от фамилията Дом Шварцбург, които през 1697 г. сатават князе. Столица е град Зондерсхаузен. През 1918 г. княжеството е към Свободната държава Шварцбург-Зондерсхаузен и през 1920 г. в страната Тюрингия (1920 – 1952).

Линията Шварцбург-Зондерсхаузен е образувана от Йохан Гюнтер I (1532 – 1586) от графство Шварцбург. Наследниците му с Албрехт VII си разделят територията на Шварцбургите чрез договор на 21 ноември 1599 г. на Шварцбург-Зондерсхаузен и Шварцбург-Рудолщат. Император Леополд I издига през 1697 г. графовете братя Кристиан Вилхелм (1647 – 1721) и Антон Гюнтер II цу Арнщат (1653 – 1716) на князе.

Карл Гюнтер (1830 – 1909) е последният княз на Шварцбург-Зондерсхаузен от 17 юли 1880 г. до смъртта си на 28 март 1909 г. Той умира бездетен.

Последният регент на двете княжества до Ноемврийската революция 1918 г. е княз Гюнтер Виктор (1852 – 1925) в Personalunion.

ЛитератураРедактиране

  • Friedrich Apfelstedt: Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit. 1890, Neuauflage. Thüringer Chronik-Verlag H.E. Müllerott, Arnstadt 1996, ISBN 3910132294.
  • Christa Hirschler, Ulrich Hahnemann: Das Fürstliche Haus Schwarzburg-Sondershausen. Deutsche Fürstenhäuser, Heft 10. Börde, Werl 2004, ISBN 3-9809107-0-9.
  • Jochen Lengemann et al., Landtag und Gebietsvertretung von Schwarzburg-Sondershausen 1843 – 1923. Biographisches Handbuch. Parlamente in Thüringen 1809 – 1952, Teil 3. Fischer, Jena, Stuttgart, Lübeck, Ulm 1998, ISBN 3-437-35368-3.
  • Hendrik Bärnighausen, Der Architekt Carl Scheppig (1803 – 1885), seine Entwicklung vom Mitarbeiter Schinkels zum Hofbaurat im Fürstentum Schwarzenburg-Sondershausen unter besonderer Berücksichtigung des spätklassizistischen Umbaus des Sonderhäusers Residenzschlosses. Könitz, Bärnighausen 2002, ISBN 3-00-009928-X.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране