Отваря главното меню

Швеция е една от най-големите европейски сили на седемнадесети век. В съвременната скандинавска историография този период е известен като Шведската империя (на шведски: stormaktstiden, „Ерата на велика сила“ или „Ерата на власт“).

Кралство Швеция
Konungariket Sverige
— Империя —
1611 – 1721
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Европейски владения на Швеция
Европейски владения на Швеция
Континент Европа, Северна Америка, Африка
Столица Стокхолм
Eзици
Официални шведски, латински
Неофициални датски, долнонемски, естонски, латвийски, ливонски, норвежки, руски, саами, фински
Религия Протестантство, Православие
Форма на управление Абсолютна монархия
Династия Ваза, Вителсбах, Хесен-Касел
Крал
1611 – 1632 Густав II Адолф (първи)
1720 – 1721 Фредрик I (последен)
Канцлер
1612 – 1654 Аксел Уксеншерна (първи)
1660 – 1680 Магнус Делагарди (последен)
Законодателна власт Камара на съсловията
История Ранно ново време
Вестфалски мир 24 октомври 1648
Оливски мир 23 април 1660
Нищадски договор 30 август 1721
Население
Преброяване 2 500 000
Валута Риксдалер ← 1664 → Крона
Предшественик
История на Швеция История на Швеция
Руско царство Руско царство
Жечпосполита Жечпосполита
Херцогство Прусия Херцогство Прусия
Свещена Римска империя Свещена Римска империя
Наследник
Швеция Швеция
Днес част от Флаг на Германия Германия
Флаг на Норвегия Норвегия
Флаг на Финландия Финландия
Кралство Швеция в Общомедия
Retrato de Gustav Vasa, por Jacob Binck, 1542.

Съдържание

Вестфалски мирен договорРедактиране

В края на Тридесетгодишната война според постановленията на Вестфалския мир от 1648 Швеция получава определени територии като военно обезщетение, сред които Силезия и Шведска Померания, заедно с парична компенсация от 20 милиона талера.

Шведските делегати Аксел Уксеншерна и Юхан Банер получават за Швеция:

Франция и Швеция стават гаранти по договора с Фердинанд III от Нюрнберг от 1650.

Исторически фонРедактиране

 
1658 – Швеция в пика на своята териториална експанзия, след Договора от Роскилде.

Швеция печели малки и разпръснати територии в резултат на 18 години война, но получава контрол над трите най-големи плавателни реки в Северна Германия – Одер, Елба и Везер – с това и правата на тарифите над тези търговски артерии. Двете основни причини за малките териториални придобивки са опозицията на Франция и нетърпението на Кристина Шведска. Друг важен резултат е, че след шведската намеса религиозна свобода за протестантите в Европа е обезпечена, с което Швеция става закрилник на протестантството за седемдесет години, докато настъпва колапс на Свещенаата Римска империя.

Покачването на Швеция до ранга на имперска сила означава, че кралството трябва да остане военна монархия, подготвена за евентуални агресии. Рядконаселена, Швеция няма типичния вътрешнополитически вид на империя. Въпреки това, в средата на XVII век, с Франция като верен съюзник, несъвместимостта между техните правомощия и техните претенции не е толкова очевидно.

Вътрешнополитическа консолидизацияРедактиране

Въпреки международните успехи Швеция няма силна позиция на централното ръководството. Правителство осъществява постоянен контрол над брега Балтийско море и оставя малко място за грешки. Липсата на опит у двамата непосредствени наследници на Густав II Адолф Кристина Шведска и Карл X представя някои трудности пред зараждащата се империя.

При царуването на кралица Кристина е основана Новошвеция – няколко шведски колонии на източния бряг на Северна Америка.

БележкиРедактиране

  • Adlerfelt, G. The Military History of Charles XII, King of Sweden, Written by the Express Order of His Majesty. London, 3 vols, 1740.
  • Bain, Robert Nisbet (2001). Charles XII and the Collapse of the Swedish Empire: 1682 – 1719. Adamant Media Co. ISBN 14-021-7726-7.
  • Bain, Robert Nisbet (1905). Scandinavia: A Political History of Denmark, Norway and Sweden from 1513 to 1900. Harvard: University Press.
  • Englund, Peter. The Battle of Poltava: The Birth of the Russian Empire. London, 1992.
  • Konstam, Angus. Poltava 1709, Russia Comes of Age. Osprey Campaign #34. Osprey Publishing, 1994.
  • La Guerra Escania 1675 – 79. Web educacional para institutos, creada por Oresundstid (en inglés).
  • Ramírez de Villa-Urrutia, Wenceslao (1941). Cristina de Suecia. Pozuelo de Alarcón: Espasa Calpe. p. 185.
  • Voltaire (2004). Historia de Carlos XII, Rey de Suecia. Pozuelo de Alarcón: Espasa Calpe. ISBN 84-239-4040-3.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Imperio sueco“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.