Шведско-датска война (1643 – 1645)

Шведско-датската война от 1643 до 1645 г., известна още като Торстенсонова война, тъй като в нея основната фигура е шведският генерал Ленарт Торстенсон, е част от Тридесетгодишната война. През нея е регистрирано първото шведско нападение над Дания, с което бележи прелом в баланса на силите в Северна Европа. След тази война лидерството се поема от Швеция.

Шведско-датската война
Тридесетгодишна война
Информация
Период	1643 – 1645 г.
Страни в конфликта
Швеция Съединени провинции Дания
Командири и лидери
Ленарт Торстенсон Кристиан IV
Шведско-датска война в Общомедия

Предистория

Аксел Оксенщиерна, шведският канцлер, оправдава нападението с думите, че „Дания е не по-малко враждебна към нас от Австрия и е по-опасна, защото е по-близо“, но едва ли може да се приеме защитната позиция на Швеция. След смазващия австрийски удар през 1625 г. Дания е сериозно отслабена, докато шведската армия, напротив, демонстрира блестящи успехи по европейските бойни полета. Швеция е инициативна и агресивна и се възползва от слабостта на Дания. Използвайки повишаването на таксите за минаване през датските протоци като повод, Оксенщиерна се решава на война.

Ход на военните действия

Карта, на която може да се види кои са териториалните придобивки на Швеция по договора от Брьомсебро

През есента на 1643 г. Торстенсон, който е в Германия и се готви за поход към Виена, пролучава заповедта за нападението и бързо се придвижва на север. Въпреки че е предупреден от своя посланик в Стокхолм, датският крал Кристиан IV отказва да повярва на информацията и не свиква армията. Ето защо шведите могат без никаква съпротива да окупират полуостров Ютланд през декември. Сега войната се пренася по море, където Кристиан с изключителна енергичност и смелост се впуска да организира отбраната. През юни 1644 г. корабите му печелят важната битка при Колберг, блокират за кратко шведския флот в Килския залив. Тогава на помощ на шведите идват холандците, също притеснени от повишаването на таксите. Те помагат за установяването на шведски контрол по море и за завладяването на остров Борнхолм.

В началото на 1645 г. Дания вече не вижда шанс за спасение, когато развитието на Тридесетгодишната война кара Оксенщиерна да прекрати кампанията. Той подписва договора от Брьомсебро, с който Швеция получава норвежките провинции Емтланд и Хередален, островите Готланд и Йозел (сега Сааремаа) и провинция Халанд – временно. Дания се отказва също така от правото да получава данък от шведите (останка от Калмарската уния, когато Дания е владяла Швеция) и освобождава шведските кораби от всички такси пред протоците.

С този договор се слага край на датската империя в Балтийско море и на нейната водеща роля в този регион.