Шегава е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, ляв приток на река Струма. Дължината ѝ е 10 км. Влива се отляво в река Струма на 505 м н.в., на около 400 м североизточно от село Раждавица. На изхода за Земенския пролом е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на реката, който завършва край село Буново.[1]

Шегава
Река Шегава, преход от с. Буново до с. Раждавица
Река Шегава, преход от с. Буново до с. Раждавица
42.3758° с. ш. 22.8053° и. д.
42.3928° с. ш. 22.7097° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Кюстендил
Община Кюстендил
Дължина10 km
Начало
МястоКонявска планина,
СИ от седловината Стражата
Координати42°22′32.88″ с. ш. 22°48′19.08″ и. д. / 42.3758° с. ш. 22.8053° и. д.
Надм. височина1014 m
Устие
Мястоляв приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати42°23′34.08″ с. ш. 22°42′34.92″ и. д. / 42.3928° с. ш. 22.7097° и. д.
Надм. височина505 m

Реката води началото си от 1014 м н.в., североза­падно от седловината Стражата в Конявската планина. Среден наклон на течението 45‰. Водосборната област на Шегава се простира в слабо залесен карстов район, в който преобладават варовиците. Реката има повърхностен отток само при валежи и при топене на снежната покривка.

На около 1,5 км от устието в коритото на реката има карстови извори. В миналото водите им са задвижвали колелата на 3 воденици, а днес чрез помпена станция се използват за водоснабдяване и напояване.

Скални образувания в каньона на р. Шегава

Шегава има кра­сива каньоновидна долина, с дълбочина повече от 200 м. По стръмните, а на места отвесни склонове, са изваяни причудливи скални образувания с височина повече от 100 м. – пирамиди, зъбери, отвесни стени, игли.

Забележителни със своята красота са Шегавските ритли, скалните образувания „Самотнико“, „Тутунярнико“, „Камили­те“, „Костенурката“, „Плочата“ и др.

В долината на река Шегава са пещерите „Гълъбарнико“, „Дрен дупка“, „Беловащица“ и др. Съединяващото се с Шегава суходолие „Падалището“ има също каньоновидна долина с прагове, един от които е с височина около 45 м., като при валежи се образува поток с красиви водопади.

В речното корито има множест­во високи прагове и скални блокове, ерозионни улеи и котли.

Почвите в поречието на реката са предимно хумусно-карбонатни. По склоновете растат ксеротермни трев­ни формации, бук, келяв габър, цер и благун.

По течението на реката са разположени две от махалите на село Буново в Община Кюстендил.

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 705.

Външни препратки редактиране