Отваря главното меню

Шейх (на арабски: شيخ - старец, старейшина), в женски род шейха (شيخة‎), е почетно звание в исляма, обикновено за владетели, религиозни дейци, също за членове и членки на монархически семейства, рядко за висши служители.

Кюрдски шейхове в Османската империя, 1895 г.

Съдържание

Общо значениеРедактиране

Думата е производна от глагол, означаващ стареене, към което се подразбира и помъдряване. Званието носи най-общо значение на възрастен (и мъдър) човек, оттам старейшина (вожд) на племе – използвано особено за арабските бедуински племена на Арабския полуостров (родината на арабите), разширено означава лидер, включително религиозен и политически (емир). Впоследствие, с влиянието на исляма, се разпространява като почетно звание за религиозен лидер и в страни извън Арабския свят – в Азия и Африка.

Значение в суфизмаРедактиране

В ислямското течение суфизъм думата се използва като термин за „уали“ (светец), основател на тарика (орден), водеща към пророка Мохамед, а впоследствие и изобщо като почетно звание към светец. Типичен пример е шейх Абдул Кадир Джилани (1077 – 1166), основател на ордена Кадирия[1].

Регионални значенияРедактиране

На Арабския полуостров званието се използва, в допълнение към употребата за старейшините (които са и религиозни лидери) на някогашните арабски племена, също за благородници (крале, принцове и принцеси), фактически почти за всички членове на монархическите семейства.

По време на халифата на Алмохадите в северна Африка (ХІІІ век) халифът е съветван от шейхове, представляващи всички племена и народности, които отговарят и за мобилизиране на войски от своите райони.

По време на османското владичество в Ливан думата се употребява от ХV век за емири, назначени от централната власт за събиране на данъци[2], включително християни-маронити.

В мюсюлманските части на Африканския рог думата се използва като почетно звание. Специално в Сомалия е резервирана за старши мюсюлмански лидери и духовници..

В съседния Иран е запазено общото значение на възрастен и мъдър човек, но се ползва и като почетно звание за видни учени.

Употреба за жениРедактиране

В миналото за учените жени е използван терминът в женски род „шейха“, например за Фахр ун-Ниса Шухда (п. 1112)[3] и Фатима ал-Фудайлия (п. 1831)[4].

Званието се употребява за майки, съпруги и дъщери на шейхове, а понастоящем – за членките на управляващите семейства в арабските страни от Арабския залив.

ИзточнициРедактиране

  1. Abun-Nasr, Jamil M. (2007). Muslim Communities of Grace: The Sufi Brotherhoods in Islamic Religious Life. Columbia University Press. p. 94. ISBN 978-0-231-14330-1
  2. Lebanon's Predicament, 1987, Samir Khalaf
  3. Shaykhah Shuhdah, Fakhr-un-Nisa. // Haq Islam. Посетен на 9 февруари 2015.
  4. Siddiqi, Muhammad Zubayr. Hadith Literature Its origin, development and special features: Women Scholars of Hadith. // The Islamic Texts Society Cambridge. 1993. с. 117–123. Посетен на 23 февруари 2015.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sheikh“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.