Замъкът Шенонсó (на френски: Château de Chenonceau) е един от най-красивите замъци в т. нар. Долина на Лоара във Франция. Той се намира на река Шер (приток на Лоара), в департамента Ендър-е-Лоар. Той е пример за ранно-ренесансова архитектура.

Замък Шенонсо
Château de Chenonceau
Chateau de Chenonceau 2008E.jpg
France relief location map.jpg
47.325° с. ш. 1.0706° и. д.
Замък Шенонсо
Местоположение в Франция
Информация
Страна Флаг на Франция Франция
Териториална единица Ендър е Лоар
Архитект Филибер Делорм
Строителство 15 век
Замък Шенонсо в Общомедия
Замъкът Шенонсо – централният вход

ОписаниеРедактиране

Замъкът е построен направо върху реката, което може да се каже само за още един замък в региона – Монсоро. Голямата Алея на честта води към входа. Край нея се издигат ферма, оранжерия, стопански постройки, а днес – и ресторант и галерия. В края ѝ, сред горист район, е оформен обширен парк, свободен за посещение от туристи и един от най-красивите във Франция. Състои се от три части: централна, градините на Диан дьо Поатие (вляво) и градините на Катерина Медичи (вдясно). По-далеч в гората са създадени също лабиринт и комплекс от кариатиди. Пред самия замък се вижда старата кула на семейство Марк – първите известни собственици.

 
Шенонсо от въздуха

Шенонсо е построен върху квадратна основа, заобиколена от вода. От входа започва широк вестибюл. Вляво от него е разположена Залата за охрана (La Salle des Gardes), от която се стига до малък параклис. До нея – Стаята на Диан дьо Поатие (Chambre de Diane de Poitiers). Оттук може да се влезе в малкия Зелен кабинет (Cabinet Vert) и в още по-малка библиотека. От другата страна са залите, посветени на двама френски крале: на Луи XIV и на Франсоа I.[1] Като продължение на вестибюла днес е галерията над реката. Тя е построена по-късно и в началото е представлявала наистина само мост. Сега е масивно двуетажно здание, в което се съхраняват картини от Рубенс, Шарл-Андре Ван Лоо, скулптури и гоблени.[2]

 
Замъкът преди построяването на галерията, рисунка от 1570 г.

ИсторияРедактиране

 
Поглед откъм градините на Катерина Медичи

Първи постройкиРедактиране

Шенонсо се споменава в документи за първи път през ХІ в. и се предполага, че тогава е построена първата сграда. Около 1230 г. вече същесвува малко укрепление, което трябва да контролира трафика по река Шер. То е изгорено по време на размирици през 1411 г., докато собственик е местният феодал Жан Марк (Jean Marques). Две десетилетия по-късно с кралски декрет му е разрешено да го възстанови, но и този нов замък не е съвременната постройка. От четирите кули (донжони) от онова време днес е останала само югозападната. В края на ХV в. Марк продават Шенонсо на Тома Бойе, родом от Милано, финансов съветник на Шарл VIII в Париж. Той срива досегашното здание и започва да строи ново, а работата ръководи съпругата му Катрин Брисонé. Тъкмо тази енергична дама е създателка на днешния замък и първата от поредицата дами, които са го притежавали.[3] Затова той е известен като Замъкът на дамите.

 
Трите грации – картината от Шарл-Андре ван Лоо е притежание на замъка.

Кралски замъкРедактиране

Изглежда, че Тома Бойе е действал като агент на Луи XII и на Франсоа I и всъщност от този момент замъкът става собственост на кралската корона. Франсоа често отсяда в него и го преправя по свой вкус. После тук се настанява известната Диан дьо Поатие, любовница на сина му Анри ІІ. С типично женски подход тя създава първите градини, забележителни с реда и съвършенството си. Внезапната смърт на краля обаче я принуждава да се оттегли. Неговата съпруга – зловещата по-късно Катерина Медичи прогонва метресата и превръща Шенонсо в свое любимо място. Насоката на Диан обаче е продължена и се създават нови градини. На Катерина Медичи дължим също построяването на галерията над реката.

Когато кралицата умира (1589), в Шенонсо заживява Луиз дьо Лорен, вдовица на убития през същата година последен крал от рода Валоа – Анри ІІІ. Скоро след това той става собственост на друга метреса – Габриел д'Естре, любимата на Анри ІV. Но макар че замъкът остава собственост на Бурбоните, те нямат към него същия интерес. През 1650 г. Луи ХІV е последният крал, който отсяда в него.

Упадък и нов възходРедактиране

През 1720 г. Шенонсо е закупен от херцог дьо Бурбон, пръв министър на Луи XV (1723 – 1726). Той продава повечето картини и статуи, събрани днес в Лувъра и Версай. Замъкът преживява упадък и изгубва много от своята красота. През 1733 г. го купува богатият финансист Клод Дюпан. Както и по-рано се е случвало, той го поверява на грижите на жена си – интелигентната и културна Луиз Дюпан. Замъкът отново заблестява и градините му кипят от живот. В него се организират някои от прочутите салони на Просвещението. Тук гостуват Монтескьо, Волтер, Бюфон, Кондияк и дори радикалният Жан-Жак Русо. За пребиваването си в Шенонсо той пише в своите Изповеди: ”Забавлявахме се много на това прекрасно място, правеха се незабравими угощения с веселби и аз напълнях и заприличах на тюлен.” Русо става частен учител на сина на мадам Дюпан и именно това го вдъхновява да напише прочутата си книга за отглеждането на децата „Емил или за възпитанието“. Тъй като е обичана от селяните в околността Луиз Дюпан успява да съхрани красивия си дом по време на революцията от типичните за други части на страната разрушения.[4]

През 1864 г. замъкът е закупен от Маргьорит Пелюз, която посвещава живота си, за да го реставрира. От края на ХІХ в. Шенонсо се предава от един на друг собственик и става популярна туристическа дестинация. Старинният му дух и историческа стойност са старателно запазени. Днес е собственост на фамилията Мение (Menier).

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Chenonceau – le château des Dames
  2. Шенонсо – замъкът на дамите, на сайта на Rual travel
  3. Замъкът Шенонсо, Франция, на сайта Градовете на Европа
  4. Loire valley, ed. by Slaney Begley, London 1996, p. 108