Шереметлия
Шереметлия или Шереметли (на гръцки: Φανάρι, Фанари, катаревуса: Φανάριον, Фанарион, до 1928 година Σερεμετλή, Сереметли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония със 164 жители (2001).
Шереметлия Φανάρι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 220 m |
Население | 164 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено южно от град Кукуш (Килкис), в Солунското поле.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XIX век Шереметлия е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шереметлия е посочено два пъти – веднъж Шереметли (Cheremetli), селище в Солунска каза с 15 домакинства и 64 жители българи и втори път като Шереметлия (Chérémetlya), селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 30 домакинства и 165 жители българи.[2] В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото също е посочено два пъти – веднъж като Шереметли в Кукушка каза с 40 жители българи и 100 цигани[3] и втори път като Ширеметли в Лъгадинска каза с 50 жители българи.[4]
Българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година Шереметлия (Cheremetlia) е село в Кукушка каза с 56 души българи екзархисти и власи.[5]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско с 45 бежански семейства и 165 жители бежанци.[6] В 1928 година името на селото е променено на Фанари.
Личности
редактиране- Родени в Шереметлия
- Трайчо Шереметлийски, български революционери, деец на ВМОРО[7]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154 – 155 и 168 – 169.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 171.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 72-73.