Шестеово

селище в Гърция, Западна Македония

Шестèово или Шестèво, понякога Шестово (на гръцки: Σιδηροχώρι, Сидирохори, катаревуса: Σιδηροχώριον, Сидирохорион, до 1928 година Σίστεβο, Систево[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Шестеово
Σιδηροχώρι
— село —
Църквата „Свети Николай“ в Шестеово.
Църквата „Свети Николай“ в Шестеово.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 1040 m
Население 82 души (2011 г.)
Демоним Шестевѐни
Шестеово в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Шестеово от пътя за Жервени

Селото отстои на 10 километра северно от демовия център Костур и на 5 километра северно от Костурското езеро, в областта Пополе в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 километра на изток е село Тихолища (Тихио), на 10 на север – Жервени (Агиос Андониос), а на 4 на юг – Сетома (Кефалари). Разположено е на височина от 1040 m.[2]

ИсторияРедактиране

Източно от Шестеово има останки от крепост, която Николаос Муцопулос идентифицира с Лонга или Лонгос, споменавана в средновековните източници.[3]

B 1979 година, докато копае нивата си при селото Никола Нотис открива каменен саркофаг с погребан знатен мъж. Главата е положена върху издълбан камък, на гърдите стоят четири сребърни накита, на кръста – останки от кожен колан със сребърни токи, при краката – части от червени ботуши. Камъкът е изследван в Германия, като е датиран към IX-XI в. По-късно на мястото разкопки прави и Муцопулос.[4]

В Османската империяРедактиране

 
Кръчмата „Шистево“ в центъра

Според Тодор Симовски селото е основано от скотовъдци от Битолско заедно със съседното Черешница.[2] В XV век в Шестайова са отбелязани поименно 60 глави на домакинства.[5] В османските данъчни регистри от средата на XV век Шештаово е споменато с 22 глави на семейства и 1 неженен: Крузо, Яно, Стано, Коста, Никола, Димос, Герг, Никола, Яно, Герг, Никола, Янос, Димо, Васил, Мано, Яно, Стефан, Йован, Гюрко, Михо, Яно, Димо и Васил. Общият приход за империята от селото е 1574 акчета.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Систова (Sistova) живеят 600 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Тестеово (Testéovo) е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 140 жители мюсюлмани и 400 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шестеово има 890 жители българи християни.[9]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Шестеово от 180 къщи са изгорени 27 и са убити Янаки Илиев (110 г.), Илия Новачков (70), Настовица Вълковска (80), Николица Гавалова (70), Наковица Сърбинова (25), Султа Атанасова (30).[10] Според друг източник са изгорени 30 къщи и 22 плевни. От Шестеово 57 души участват във въстанието, от които само Янаки Спасков пада убит.[11]

В началото на XX век жителите на Шестеово са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шестово има 544 българи екзархисти и 496 българи патриаршисти гъркомани и функционират две български училища.[12] По-късно цялото село приема върховенството на Българската екзархия.

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 500 жители българи и 350 гърци.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Шестеово преди Балканската война има 120 български къщи.[14]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[15]

По време на Балканската война 6 души от Шестеово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

 
Родната къща на Любка Рондова в Шестеово.

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

2 1/2 ч. на северозапад от с. Вишени, на едно хълмисто място, е разположено с. Шестеово с 252 къщи. Селяните са чисти българи и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска църква, български свещеник, училище, български учители и учителки. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. От това село е революционерът Петър войвода и четникът Насо.[17]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Шестеово е обозначено като българско селище.[18]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцки войници нападат Д. Вангелова, но тя е спасена от притекли се на помощ жени от селото.[19] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шештеово има 150 къщи славяни християни.[20]

Населението се занимава предимно със скотовъдство, а частично и със земеделие - произвежда главно картофи.[21]

През 1927 година селото е прекръстено на Сидирохорион, в превод желязно село. Между 1914 и 1919 година 14 души от Шестеово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12. В селото има 12 политически убийства.[22] Според Симовски от Илинденското въстание до Втората световна война към България и презокеанските страни се изселват 55 семейства с 239 души.[21] В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Димитър Гавалов, Пенчо Малков, Алексо Дуров, Васил Майов, Тома Лазаров, Петър Пройков, Лазар Пашов, Кузма Лазов, Методи Малков, Димитър Димов.[23] Шестеово пострадва от италианските окупатори.[24] В 1945 в селото има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби – 44 души са убити, 462 души се изселват в социалистическите страни,[21] а 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[25]

След войната започва масова емиграция отвъд океана, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.[21]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 602[21] 573[21] 628[21] 609[21] 315[21] 190[21] 162[21] 182[21] 155[21] 125 82

ЛичностиРедактиране

 
Гробищната църква в Шестеово
 
Входната икона на гробищната църква в Шестеово с изличен български надпис
Родени в Шестеово
 
Димитър Илиев Буджов от Шестеово, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, дядо на Любка Рондова[26]
  •   Атанас Костадинов (Αθανάσιος Κωνσταντίνου), гръцки андартски деец, учител, агент от I ред[27]
  •   Атанас Новачев (Αθανάσιος Ναβατσής), гръцки андартски деец, учител, агент от I ред, убит в Тихолища[27] от Никола Рашайков, вследствие на което избухва Даскалтанасовата афера
  •   Атанас Петров (? – 1902), български революционер
  •   Христо Попов (1888 – 1907), български революционер, загинал на Ножот
  •   Атанас Янев (1883 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, починал на 8 юни 1913 година[28]
  •   Борче Димовски (1942 – 2014), югославски борец
  •   Васил Георгиев (Георгов, 1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина[29]
  •   Васил Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[30]
  •     Василка Андонова Киричева (1922 – ?), ятачка на ЕЛАС в 1943 – 1944 г., участничка в Гражданската война на страната на ДАГ (1948 – 1949) в батальон с командир Алеврата, емигрантка в Полша (1949 – 1960), в 1960 година се установява във Варна, България, авторка на спомени[31]
  •   Григор Вангелов, деец на ВМОРО, писар в четата на Атанас Петров
  •   Григор Шестевенчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[32]
  •   Димитър Шестев, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[32]
  •   Ламбро Георгиев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[33]
  •   Любка Рондова (1936 – 2016), известна българска певица
  •   Младен Кръстев (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[34]
  •   Никола Христов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, в плн до 5 ноември 1913 година[35]
  •   Никола Димитров (1890 – 1986) – български политик, кмет на Варна
  •   Никола Шестеов (? - 1944), български революционер, член на Българо-македонския революционен комитет
  •   Петър Малков (? – 1908), български революционер
  •   Паско Янев (1917 – 1989), български офицер, генерал-майор
  •   Търпена Попдимитрова (1884 – 1918), българска учителка и революционерка
  •   Христо Георгиев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 8 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[36]
  •   Яне Лазов (Шестевски, ?–1903), деец на ВМОРО, войвода на шестеовската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание,[37] загинал[38]
Български общински съвет в Шестеово в 1941 година
  •   Димитър Гавалов
  •   Пенчо Малков
  •   Алексо Дуров
  •   Васил Майов
  •   Тома Лазаров
  •   Петър Пройков
  •   Лазар Пашов
  •   Кузма Лазов
  •   Методи Малков
  •   Димитър Димов[39]
Починали в Шестеово

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  3. Κάστρο του Λογγά. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 декември 2020 г. (на гръцки)
  4. Даринка Илиева, Българи под прикритие в Беломорска Македония, 24 часа 15.05.2012
  5. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  6. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 83.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 292
  11. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13 – 14
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori[неработеща препратка].
  14. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  15. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  17. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 26.
  18. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  19. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 184.
  20. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  21. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori[неработеща препратка].
  23. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  24. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori[неработеща препратка].
  26. Биография (или почти). // Любка Рондова: Народна певица. Посетен на 9 ноември 2016.
  27. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  30. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  31. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 206 – 207. Посетен на 25 август 2015.
  32. а б Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 388.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 775.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
  37. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.
  38. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  39. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 488.