Шестоднев (Йоан Екзарх)
- Тази статия е за съчинението на Йоан Екзарх. За библейския разказ вижте Шестоднев.
„Шестоднев“ е известно произведение на българския средновековен книжовник Йоан Екзарх Български, представител на Преславската книжовна школа.
Шестоднев | |
Ръкопис на съчинението на изложба в Москва | |
Автор | Йоан Екзарх |
---|---|
Оригинален език | старобългарски |
Вид | философско съчинение |
Шестоднев в Общомедия |
Особености
редактиранеУтвърждава се християнският възглед в българската култура и се дават представи за неговото създаване. Внася в историята на България завършена, философски цялостна картина на света. Използват се основните похвати на логиката – сравняване и тълкуване.
Произведението принадлежи на философско-богословския жанр, то е философско съчинение със светско съдържание и тълкувателно-нравоучителен характер, утвърждаващ християнския мироглед.
Израз е на стремежа на средновековния книжовник да обхване божието творение в картината на света и да изясни същността на сътворението.
Принципът при изграждане на текста е сакрализираната представа за последователността на божиите дела. Книгата е предназначена не за обикновения човек, а за образования читател (за кръга около княз Симеон и новосъзадаващото се по онова време българско духовенство).
Извори
редактиранеСъчинението е компилация от произведения на други автори, като Йоан Екзарх прави също и свои оригинални допълнения:
- Василий Велики (330 – 378) – отец на църквата, ритор, писател, допринесъл за развитието на философския език на християнството;
- Йоан Филопон (470 – 550) – философ, опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение („За строежа на света“);
- Севериан Гавалски (IV век) – епископ на гр. Гавал, Сирия, автор на „Шест слова за сътворението на света“;
- Аристотел (384 – 323 пр.н.е.) – чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.
Композиция
редактиранеКнигата е изградена от Пролог и 6 части – 6 философски беседи, които отразяват последователността на божиите действия при сътворението на света. Всяко слово е посветено на отделен ден от седмицата.
- Пролог – представен е собственият творчески процес, има обръщение към цар Симеон
- Първо слово – сътворяването на светлината и мрака, небето и земята
- Второ слово – водата и твърдта
- Трето слово – растенията
- Четвърто слово – небесните светила
- Пето слово – животните
- Шесто слово – човека
Познание
редактиране- Познанието се различава много от съвременните ни представи. То е съчетание от образно и логическо осмисляне на творението.
- Книгата е наследник на ранно-християнските енциклопедични традиции за описание на света.
- Картината на света е йерархична. Темата за превъзходството на човека над останалите живи твари е застъпена многократно. Човекът заема най-висшето място в творението, защото е създаден по Божий „образ и подобие“ и носи частица от Божия Дух.
- Разказва се за устройството на човешкото тяло, за разните създания, за природните явления. Дават се данни и за зодиите.
Литература
редактиране- E. Grant. Science and Religion, 400 BC-AD 1550: From Aristotle to Copernicus. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2004
- F. E. Robbins. The Hexaemeral Literature: A Study of the Greek and Latin Commentaries on Genesis. Chicago: University of Chicago Press, 1912
Външни препратки
редактиране- „Шестоднев“, Йоан Екзарх
- Тълкуване на „Шестоднев“, Йоан Екзарх
- „Шестоднев“, Йоан Екзарх (Пролог) – вдясно за останалите части
- ((ru)) Икони – „Шестоднев“
- ((ru)) „Беседи на Шестоднев“, Василий Велики Архив на оригинала от 2009-03-11 в Wayback Machine.
- ((en)) Писания на Василий Велики, вкл. „Шестоднев“
- ((el)) „Шестоднев“, Василий Велики