Шешонк III (Usermaatre Setepenre или Usimare Setepenamun Shoshenqe) е фараон от либийската Двадесет и втора династия на Древен Египет (Бубастис). Управлява около 837 – 798 г. пр.н.е, или 825 – 773 г. пр.н.е.

Шешонк III
Фараон на Древен Египет
Стела на фараона Шешонк III
Стела на фараона Шешонк III

Роден
Починал
Погребан Танис, Египет
Семейство
Род Двадесет и втора династия на Древен Египет
Баща Такелот II
Деца Пами
Шешонк III в Общомедия

Произход и управлениеРедактиране

Не е известно каква е роднинската връзка на Шешонк III с неговия предшественик Осоркон II, но почти сигурно не е негов син.[1]

Шешонк III е бил женен за дъщеря на Осоркон II[2] и го наследява в Танис. Под реалния контрол на Шешонк III се намира Долен Египет със столица в Мемфис. Той управлява паралелно със сина или внука на Осоркон II, Такелот II, който е бил жрец на Амон в Тива и фараон на Среден и Горен Египет. При тяхното управление единството на Египет се разпада.

Надпис от шестата година на Шешонк III свидетелства, че неговата власт първоначално е била признавана от върховните жреци в Тива.[3] Около осмата година от царуването на Шешонк III (ок. 829 г. пр.н.е. или 818 г. пр.н.е.) в Леонтополис (Тарему) избухва въстанието на Педубаст I, номарх (местен управител), който се обявява за фараон и воюва срещу Такелот II за контрола над Тива. По неизяснени причини Шешонк III признава Педубаст за равноправен владетел[4] и не се намесва пряко в конфликта, продължил близо 3 десетилетия.

Към края на управлението си Шешонк III признава полу-автономната власт на няколко либийски вождове, обособили се като местни владетели в западната част на Делтата.[5] Не е известно много за по-нататъшното управление на Шешонк III, което трае поне 39 години,[6] според други виждания – между 49 и 52 години.[7][8]

Неговата гробница NRT-V е разкрита в Танис. Наследен е от Шешонк IV, вероятно негов син.

БележкиРедактиране

  1. Aidan Dodson: Afterglow of Empire: Egypt from the Fall of the New Kingdom to the Saite Renaissance, American University in Cairo Press (2012), p.115
  2. Christian Settipani: Nos ancêtres de l'Antiquité, Editions Christian, 1991, pp. 153, 163, 164, 166
  3. K. A. Kitchen: The Third Intermediate Period in Egypt (1100 – 650 BC), Aris & Phillips Limited (1973), pp.334 – 335
  4. David A. Aston: Takeloth II – a King of the „Twenty-third Dynasty“?, Journal of Egyptian Archaeology, Vol. 75 (1989), p. 150
  5. K. A. Kitchen, pp.344 – 347
  6. A.Dodson: Afterglow of Empire: Egypt from the Fall of the New Kingdom to the Saite Renaissance, pp.125 – 128
  7. Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. III, part 1., Egypt: from the Twenty-second to the Twenty-fourth Dynasty, p. 563
  8. K. A. Kitchen, p.103

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране