Шипковица (област Перник)

българско село
(пренасочване от Шипковица (Област Перник))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипковица.

Шипко̀вица е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Шипковица
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,751 km²
Надм. височина 1190 m
Пощ. код 2493
Тел. код 07735
МПС код РК
ЕКАТТЕ 83209
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Шипковица се намира в планински район, част от планините на Краището, разположено в западната част на България по границата ни със Сърбия. На 1 – 2 часа път от селото се намира най-високият им връх – Било (1737 м) в планината Кървав камък.

Селото е съставено от множество махали, разположени по билните части на заоблените планински склонове. Местността е обрасла с вековни букови гори, между които се намират красиви поляни с множество шипкови храсти, откъдето идва името на селото.

ИсторияРедактиране

В стари записи селото е отбелязвано като: Шибковиче, Шибкуфча (Шипковица), Шипкофча в 1576 г.[1][2][3]; Шипковица в 1878 г.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шипковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

По Ньойската граница, прокарана през 1920 година, 250 декара от землището на селото, предимно ливади, остават в Сърбия, в землището на село Божица. През 1942 година, по време на българското управление в Западните покрайнини, тези земи са върнати на Шипковица.[6]

ЛичностиРедактиране

  • Борис Анакиев (р. 1935), български офицер, генерал-майор от Строителни войски

Редовни събитияРедактиране

Ежегодно в село Шипковица се провежда събор през предпоследната неделя на месец октомври. Наричат го „Войнишки светъц“, и е свързан с многото загинали през войните от началото на 20 век жители на селото. На това общоселско събиране се дава курбан за здраве и успехи. В селото има построен параклис, около който се провежда съборът.

ИзточнициРедактиране

  1. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.478
  2. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.441
  3. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.129
  4. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  6. Петров, А. Уреден междуселски спор, в. Български запад, бр. 14, 28. 6. 1942, с. 3.