Отваря главното меню

Шипобедрената костенурка (Testudo graeca), наричана още неправилно „гръцка костенурка“, е един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).

Шипобедрена костенурка
Tun0001.JPG
Nabeulensis sarda.JPG
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Testudines Костенурки
семейство: Testudinidae Сухоземни костенурки
род: Testudo Обикновени костенурки
вид: Testudo
graeca
Шипобедрена
костенурка
Научно наименование
Уикивидове Testudo graeca
Linnaeus, 1758[2][3]
Разпространение
Areale Testudo graeca.svg
Подвидове

Вижте текста.

шипобедрена костенурка в Общомедия

Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло (най-голямата регистрирана шипобедрена костенурка е уловена в България). Много подобна на сродната ѝ шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), която също се среща на територията на България.

Съдържание

СинонимиРедактиране

От оригиналното описание на вида, до съвременния му статус съществуват множество синоними на научното име, продукт на недостатъчно ефективна комуникация както и на типографски грешки [4]:

  • Testudo graeca LINNAEUS 1758: 198
  • Testudo pusilla LINNAEUS 1758: 198
  • Testudo ibera PALLAS 1814 (алтернативно KHALIKOV)
  • Testudo mauritanica DUMêRIL & BIBRON 1835: 45
  • Testudo graeca – DUMêRIL & BIBRON 1835: 49
  • Testudo mauritanica – DUMêRIL & BIBRON 1854: 219
  • Testudo graeca – DUMêRIL & BIBRON 1854: 219
  • Testudo ibera – BOULENGER 1836
  • Testudo ibera – WERNER 1899: 376
  • Testudo graeca – ENGELMANN et al. 1993
  • Testudo graeca – SCHLEICH, KéSTLE & KABISCH 1996: 148
  • Testudo perses PERéLé 2001
  • Testudo perses – TöRKOZAN et al. 2004
  • Testudo graeca graeca
  • Testudo pusilla LINNAEUS 1758
  • Testudo mauritanica DUMêRIL & BIBRON 1835: 45
  • Tistudo mauritonica – KERCADO 1835 (типографска грешка)
  • Testudo graeca graeca – MERTENS 1946
  • Testudo graeca ibera PALLAS 1814
  • Testudo ibera PALLAS 1814
  • Testudo georgicana GöLDENSTEDT 1814 (невалиден вид)
  • Testudo ecaudata PALLAS 1814 (дублира PIEH et al. 2002)
  • Testudo ibera var. bicaudalis VENZMER 1918
  • Testudo buxtoni BOULENGER 1921 (алтернативно PIEH et al. 2002)
  • Testudo ibera racovitzai CALINESCU 1931
  • Testudo graeca ibera – MERTENS 1946
  • Testudo terrestris ibera – DAVID 1994
  • Testudo buxtoni – PERéLé 2001
  • Testudo graeca ibera – BISCHOFF 2002
  • Testudo graeca terrestris FORSKèL 1775
  • Testudo terrestris FORSKèL 1775 (не е аналогично на T. t. FERMIN 1765)
  • Testudo zolkafa FORSKèL 1831 (невалиден вид)
  • Testudo zohalfa FORSKèL 1835 (невалиден вид)
  • Testudo floweri BODENHEIMER 1935
  • Testudo graeca floweri – MERTENS 1946
  • Testudo graeca terrestris – WERMUTH 1958
  • Testudo graeca terrestris – ESTERBAUER 1985
  • Testudo terrestris terrestris – DAVID 1994
  • Testudo floweri – PERéLé 2001
  • Testudo terrestris – PERéLé 2001
  • Testudo floweri – LAHONY et al. 2002
  • Testudo terrestris – PERéLé & BOUR 2004
  • Testudo floweri – PERéLé 2001
  • Testudo graeca zarudnyi NIKOLSKY 1896
  • Testudo zarudnyi NIKOLSKY 1896
  • Testudo graeca zarudnyi – MERTENS 1946
  • Testudo terrestris zarudnyi – DAVID 1994
  • Testudo zarudnyi – PERéLé 2001

Разпространение и биотопРедактиране

Шипобедренатата костенурка се среща в Южна Европа – Пиренейския, Апенинския, югоизточната част на Балканския полуостров, островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови, Мала Азия, района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Сирия, Северозападна Афика[5].

В България се среща подвидът T. g. ibera. Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България.[5]

Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори.[5]

ПодвидовеРедактиране

Начин на животРедактиране

Шипобедрената костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Шипобедрената костенурка снася на 2 – 3 пъти по 2 – 8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70 – 100 дни. Продължителността на живота достига 110 – 120 години, макар това да е рядкост.[5]

ЗастрашеностРедактиране

Шипобедрената костенурка е защитен вид от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Основните причини за застрашеността на шипобедрената костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания, които се пренасят от кърлежи (напр. хеморалгична треска).

ИзточнициРедактиране

  1. Червена книга на Република България. Шипобедрена костенурка. Посетен на 26 март 2012
  2. указано в: Reptile Database, дата на публикуване: март 2015
  3. указано в: Checklist of Chelonians of the World
  4. The EMBL Reptile Database База данни на Европейската молекулярно-биологична лаборатория
  5. а б в г Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препраткиРедактиране