Отваря главното меню

Бутилка

(пренасочване от Шише)
Стъклена бутилка.
Различни видове бутилки.
Алуминиеви бутилки.

Бутилката (или шише) е малък съд с гърло, по-тясно от основната част. Бутилките обикновено се правят от стъкло или пластмаса и основната им употреба е за съхранение на течности, например вода, мляко, вино, алкохол, мастило и т.н. С цел по-добро съхранение, често бутилките днес се запечатват с капачка.

ИсторияРедактиране

Историята на произхода на бутилката може да се проследи до далечното минало. Едни от най-ранните засвидетелствани бутилки се появяват в Китай, Финикия, Крит и Рим. Първата работилница за стъкло е намерена от археолози в Амарна, Египет и е датирана на 1370 г. пр.н.е. Древните египтяни придават голямо значение на формата на бутилката, правят фигури на хора или на плодове, които оформят от кварцова паста около метален прът. По-късно в Сидон, Финикия се появява решителна техническа иновация за производството на стъклени бутилки – тръба за издухване на стъкло, която отменя досадното оформяне и металния прът, което ускорява производствения процес. Голямо количество оцелели предмети от стъкло, отнасящи се към периода на Римската империя, са намерени при археологически разкопки и свидетелстват за широка употреба на бутилки и флакони за различни цели. Бутилките в Древен Рим се издухват по определен образец и клеймото върху тях е едно и също.

След Кръстоносните походи производството на стъклени изделия започва да се развива и в Европа, като през 13 век търпи развитие венецианската стъклена промишленост.[1] Още едно важно техническо нововъведение в стъкленото производство се прокарва в Англия през 1611 г., когато е изобретена и патентована печка за стъкло, работеща с каменни въглища. По-рано стъклото се обработва на огън на дърва, а получаваните продукти са крехки и чупливи. Температурата на горене на каменните въглища е по-висока и способства за приготвянето на по-здрави бутилки от тъмни стъкло, което се харесва на винарите. Постепенно, благодарение на техническия напредък, бутилката се превръща от предмет на разкоша в удобен съд, годен за търговия на различни продукти.

Още по-ефективна технология за производство на бутилки е изобретена от англичанина Майкъл Оуенс през 1901 г., след която се появяват първите автоматични бутилиращи машини.[2]

ЕтимологияРедактиране

Думата на български произлиза от старофренското boteille, от простонародно латинското butticula, от латинизираната гръцка дума βοῦττις (бутис) – „съд“.[3][4] Другата дума, използвана като синоним на бутилка в българския език, шише, е заемка от турски – şişe.[5]

Видове бутилкиРедактиране

Стъклена бутилкаРедактиране

Стъклената бутилка е по-скъпа, в резултат на което напитките в такива бутилки са по-скъпи, отколкото аналогичните пластмасови бутилки със същия обем. Все пак, стъклената бутилка в комбинация с качествена коркова тапа позволява дългосрочното отлежаване на виното. Стъклото има всички нужни качества за дълготрайно съхранение. Те, също така, предоставят възможност за многократно използване.

Пластмасова бутилкаРедактиране

Сред съдовете за бутилиране на газирани напитки, пластмасовите бутилки са най-популярни, поради техните ниски производствени разходи. Тези бутилки по принцип имат по-голям обем от стъклените и са по-устойчиви, поради еластичността им. Пластмасовите бутилки са много популярни в бита, тъй като могат да се използват за различни нужди. От 1973 г. се използват бутилки от полиетилентерефталат (PET).

Алуминиева бутилкаРедактиране

Бутилките от алуминий често се използват за допълнителна издръжливост и рециклиране.

Въздействие върху здравето и околната средаРедактиране

През последните десетилетия нараства използването на пластмасови PET-бутилки и кенове. Те са по-евтини за производителите, тъй като са опаковки за еднократна употреба, но замърсяват околната среда, и могат да бъдат дори опасни за здравето. PET пластмасата (полиетилентерефталат – материал, от който най-често са направени бутилките) съдържа химикали, които, когато бутилките са изложени на високи температури или когато течността се съхранява в PET пластмаси за по-дълги периоди от време, могат да се отделят в течността.

Течностите в алуминиеви бутилки и банки (кенове) пък придобиват специфичен метален привкус. Това може да се дължи на емайла, с който се покрива вътрешната повърхност на кеновете. Освен това, за да се увеличи срокът на годност на бирата, в кеновете се добавят различни стабилизатори и консерванти. Кеновете се характерни най-вече за Америка и развиващите се страни.[6]

Проведено през 2010 г. проучване показва, че преобладаващото мнозинство (88%) от европейските потребители предпочитат стъклените опаковки пред другите опаковъчни материали като допринасящи за здравословния начин на живот. Едно от основните предимства на стъклото е, че то е инертно, т.е. не взаимодейства със съдържанието и не променя пивото, съхранявано в него.[7]

Основен проблем с опаковките в България е липсата на депозитна система и нежеланието на търговските обекти да изкупуват празен стъклен и пластмасов амбалаж. Въвеждането на депозитната система обаче среща съпротива от организациите за разделно събиране, тъй като по този начин те ще загубят част от бизнеса си.

БележкиРедактиране