Отваря главното меню

Шишко̀вци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Шишковци
Общи данни
Население 524 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,749 km²
Надм. височина 485 m
Пощ. код 2553
Тел. код 079242
МПС код КН
ЕКАТТЕ 83354
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Кметство
   - кмет
Шишковци
Климент Терзийски
(БСП)
Шишковци в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Шишковци се намира в Кюстендилската котловина, на 6 км североизточно от Кюстендил, на жп линията София – Кюстендил.

Климатът е умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Пролетта започва рано. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време често се задържа до края на ноември.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Шишковци (1949 – 1958), Община Драговищица (1958 – 1959), Община Раждавица (1959 – 1978), Община Драговищица (1978 – 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

НаселениеРедактиране

Година 1866 1880 1900 1920 1934 1946 1956 1965 1975 1985 2010
Население 483 573 663 801 1024 1079 925 1036 1169 906 555

ИсторияРедактиране

 
Църква „Св. Архангел Михаил“

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол, открити източно от селото, тракийските надгробни могили от римската епоха, свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Шишковци е старо средновековно селище. На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд, която се развила в близост до село Шишковци, между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и войската на Сръбското кралство, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331), войската на Търновското царство претърпява тежко поражение, а цар Михаил Шишман е тежко ранен и три дни по-късно умира. Спомен от тази битка е името на местността „Шишманица“ в селското землище.

В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано под името Шошковци и Шушковци към кааза Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Шишковци.

Преди Освобождението Шишковци било почти изцяло чифлишко село, с десетина раетски къщи, които притежавали само около 5% от обработваемата земя. В селото турци не са живели, турците-чифликчии живеели в гр. Кюстендил. Селската земя била разпределена в 9 турски чифлика: Ефенджийския, Юсеинбеговия – собственост на Юсеин-бег Калканделията, Паланечкия – собственост на Мехмед-ага от Крива паланка, Близначкия – собственост на кюстендилския мюфтия, Трупевия – собственост на кюстендилските турци Едриз, Ибрахим и Зейнел, Османбеговия – собственост на Осман бег, Чибукчийския – собственост на Мустафа ага, потурчен българин от гр. Щип, Чучулигиния и Хаджиадемовия. След Освобождението местните селяни постепенно изкупили чифлишките земи от изселилите се турци.

През 1878 г. е открито начално училище, през 1922 г. основно училище, построена е нова училищна сграда (1935).

През 1888 г. 13 семейства се изселили в с. Тюркеше, Търговищко, където изселили се в Анадола турци продавали земите си на много ниски цени. Това село по-късно било преименувано на Шишковица.

През 1895 г. е построена енорийската църква „Свети Архангел Михаил“. Строител на храма е дебърският майстор Серафим Йосифов Дебралия, подписал се на западната стена като „СИ М 1895“. Храмът е изписан от Евстатий Попдимитров. На иконата на Свети Георги Попдимитров оставя подпис: „1895 Ик. писец Ев. п. Димитров“.[1]

В края на XIX век селото има 4469 декара землище, от които 274 дка ниви, 72 дка естествени ливади, 373 дка овощни и зеленчукови градини, 427 дка лозя, 424 дка селска мера и др. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото има 2 бакалници и 2 воденици.

През 1900 г. се учредява първата в Кюстендилска околия Земеделска дружба с председател Андон Виячев.

През 1908 г. е основано шишковското народно читалище „Наука“, през 1920 г. – Кредитна кооперация „Лоза“.

Открита е ж.п. спирка (1921), а по-късно – жп.гара Шишковци (1935).

През 1925 г. е създаден синдикат за напояване и отводняване на селата Шишковци, Раждавица, Перивол и Копиловци.

Селото е електрифицирано (1935) и водоснабдено (1960). През 1942 г. се създава поща.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Ив. Вл. Мичурин“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица. Селото се благоустроява, строят се множество нови частни и обществени сгради: стадион (1956), дом за деца и юноши (1961), търговско административна сграда, фелдшерски пункт. Голяма част от улиците са асфалтирани.

В селото е живял и творил известният художник Владимир Димитров-Майстора. Идва в с. Шишковци през есента на 1924 г., поканен от неговия приятел Андон Виячев, с когото се познават от времето на Първата световна война, в която Майстора взема участие като военен художник, а Виячев – като ротен фелдфебел. Художникът спечелва симпатиите на селяните, тяхното приятелство и доверие. В шишковското поле Майстора сътворява изкуство от световна велична. „Ако има рай на земята – това е Кюстендилскят край със сърце с. Шишковци“ – споделя той в свое писмо. В селото има няколко обекта, свързани с живота и делото на Майстора. През 1972 г. е изграден центърът с дом-паметник на Владимир Димитров-Майстора, а през 1982 г. се открива и къща музей на художника.

През последните десетилетия се наблюдават силни миграционни процеси. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и туризма.

РелигииРедактиране

Село Шишковци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство – Шишковци.
  • Народно читалище „Владимир Димитров – Майстора 1919“ – действащо читалище, регистрирано под номер 656 в Министерство на културата на Република България. Дейности: детска фолклорна група; кръжок по изобразително изкуство; състав за художествено слово; библиотека – 17000 тома.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Дом-паметник (комплекс) „Владимир Димитров—Майстора“. Открит на 24 ноември 1972 г. по повод 90-годишнината от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Проектът е дело на арх. П. Ковачева. Представителна читалищна сграда с кинотеатрален салон с 303 места, библиотека с 6500 т. и читалня, камерна, изложбена, заседателна и ритуална зала, сладкарница и административни помещения. През 1982 сградата е реконструирана по проект на арх. Ю. Гумнишка. Обогатен е цялостният силует на постройката, фасадата е декорирана с мозайка (автор н.х. Ив. Кирков), във фоайето е оформен декоративен витраж (автори Ив. Пенев, К. Георгиев и Г. Велинов). Изложбената зала е филиал на Художествената галерия „Владимир Димитров Майстора“ в Кюстендил. В площадното пространство пред дома е разположен бронзов паметник на художника. В парка около сградата са пренесени тленните му останки, вградени в паметна стена.
  • Къща музей „Владимир Димитров-Майстора“. Открита е на 25 юни 1982 по повод на 100-годишнината от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Къщата е дарение от Ст. Прънкьов от с. Шишковци. Тук Майстора живее и твори през 1926 – 44. В стаята е съхранена атмосферата, в която е живял творецът. На горния етаж са експонирани фотодокументи, илюстриращи приноса му към българското и световното изобразително изкуство: предмети, свързани с неговия живот и творчество. Първият етаж на къщата е превърнат в творческа база на СБХ.
  • Паметник на Владимир Димитров-Майстора Открит на 24 ноември 1972 г. Автор н.х. М. Георгиева. Изпълнен в бронз. Разположен е в площадното пространство пред дома-паметник. Паметникът е откраднат на 19 септември 2009. Възстановен е, като отливката е направена от скулптура, притежание на Националната художествена галерия. Новият паметник на Майстора е открит официално на 1 февруари 2010.

ЛичностиРедактиране

  • Андон Виячев (2.ХI.1868 – 17.I.1944). Учител (1886 – 87 и 1891 – 98), контрольор по десятъка (1888 – 1889), писар в общинското управление (1898 – 1900) в родното си село. Народен представител в XI обикновено Народно Събрание (1901). Съдействува активно за развитието на овощарството в с. Шишковци. През 1934 г. дарява 2000000,00 лв. на селото, като със тези средства са построени гарата и училището, което носи неговото име. Личен приятел на Владимир Димитров-Майстора, съдействува за установяването му в с. Шишковци.
  • Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960), художник, погребан в с.Шишковци.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.203 – 209;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.707;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.31;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.181.
  • Янев, Янчо, Село Шишковци, Велико Търново, изд."Фабер", 2004 г., 192 с.;
  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 258.