Шляхта

благородническа класа на Кралство Полша и по-късно в Полско-Литовската общност

Шля́хта (на полски: szlachta, произхожда или от старо-високонемското slahta – род, или от немски: Schlacht – сражение) е названието на дворянството в Кралство Полша, Великото литовско княжество, а после и в Люблинската уния и Жечпосполита.[1] След поделбите на Жечпосполита и анектирането на западните ѝ територии от Руската империя, терминът навлиза и в руския език и се използва до началото на XIX в., а в южните покрайнини на Руската империя до края на XIX в., обозначвайки дворянството с произход от някогашната Жечпосполита.

Представител на полската шляхта
Полски кафтан

Терминът се използва и в Чехия (Šlechta) и Словакия (Šľachta), както и в страните, които някога са били част от Жечпосполита (Полша, Украйна, Беларус (Šlachta, Šliachta) и Литва (Šlėkta)), обозначавайки дворянството.

Полша редактиране

Полското дворянство първоначално било изключително военно съсловие, което с течение на времето успява да извоюва правото на изборна монархия. Сложните взаимоотношения между монархията и шляхтата, както и широкообхватните привилегии на шляхтата, са една от основните причини за упадъка на Полско-литовската държава през XVIII в. Шляхтичи са били 10% до 30% от населението на Полша, което значително превишава процента на дворянството в други страни. Шляхтата е отменена като съсловие през 1921 г.

 
Шляхтска корона

В полската хералдика, гербовете на шляхтата, могат да съдържат шляхтска корона.[2]

Литература редактиране

  • M. Bobrzy ń ski, „Geneza spo ł ecze ń stwa polskiego na podstawie kroniki Galla i dyplomatów XII w.“;
  • Fr. Piekosi ń ski, „O powstaniu spo ł ecze ń stwa polskiego w wiekach ś rednich i jego pierwotnym ustroju“;
  • St. Smolka, „Uwagi o pierwotnym ustroju spo łecznym Polski Piastowskiej“ (това са три съчинения поместени в „Rozprawy i sprawozd. wydz. histor. filozof. Akad. Um.“, т. XIV);
  • A. Małecki, „Studja heraldynne“ (Лвов, 1890, 2 т.);
  • A. Balzer, „Rewizja teorji o pierwotnem osadnictwie w Polsce“ („Kwart. Hist.“, 1898, т. XII);
  • Fr. Piekosiń ski, „Rycerstwo polskie wieków średnich“ (т. I—III);
  • A. Prochaska, „Geneza i rozw ój parlamentaryzmu za pierwszych Jagiellonó w“ („Rozpr. Akad. Um. wydz. hist. filozof.“, т. XXXVIII);
  • Fr. Piekosiń ski, „Wiece, sejmiki, sejmy i przywileje ziemskie w Polsce wieków średnich“ (ib., т. XXXIX);
  • A. Pawiński, „Sejmiki ziemskie“ (Варшава, 1895);
  • Wł. Smole ń ski, „Szlachta w ś wietle w łasnych opinji“ („Pisma historyczne“, Краков 1901, т. I);
  • R. Hube, „Prawo polskie w w. XIII“ (Варшава, 1874);
  • R. Hube, „Sądy, ich praktyka i stosunki prawne w Polsce etc.“ (Варшава, 1886).

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Wojciech Wijuk Kojałowicz. Ks. Wojciecha Wiiuka Kojałowicza herbarz szlachty Wielkiego Księstwa Litewskiego zwany Nomenclator. Kraków, Herold Polski, 1905 г., [1658 г.] Посетен на 2022-10-05. (на полски)
  2. Ostrowski, Juliusz. Księga herbowa rodów polskich. Т. Zeszyt 1, Część 2. Warszawa, Główny skład księgarnia antykwarska B. Bolcewicza / Druk Józefa Sikorskiego, 1897 г. str. 2 [62]. Посетен на 2022-10-07. (на полски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шляхта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​