Шпил е механизъм на плавателен съд (кораб) от типа „колело и ос“ с вертикална ос на въртене, който служи за изтегляне на котвената верига от водата[1]. Използва се също за швартовните операции, обиране на въжета, преместване на товар, вдигане на тралове, риболовни мрежи и т.н.[1] Понякога се използва в смисъл на кабеста́н. Средният срок на служба на шпила съставлява 25 години[2].

Двоен шпил – шпил с два барабана на един балер, разположени по вертикала. Използването на двойния шпил позволява да се икономиса полезна площ на бака.

Отпусни шпила! – команда, по която барабанът на шпила трябва да се разсъедини от шпиндела.

Шпилите се разграничават по типа на задвижване – ръчни, парни, електрически и хидравлични.

Най-голямото натоварване върху шпила е при откъсването на котвата от грунта[3].

Видове редактиране

 
Хидравличен шпил на кораба USS Underwood (FFG 36)
 
Електрически шпил
 
Парен шпил
 
Ръчен шпил

Одинарен шпил (Capstan) – механизъм със собствено задвижване, имащ зъбчатка (звезда) с вертикална ос на въртене[4].

Съединен шпил (Coupled capstan) – механизъм със собствено задвижване, състоящ се от два одинарни шпила, имащи общ редуктор или самостоятелни редуктори, кинематично съединени помежду си[4].

Швартовен шпил (Mooring capstan) – механизъм със собствено задвижване, имащ барабан с вертикална ос на въртене, осигуряващ обирането (натягане) на швартовния канат (въже)[4].

Одинарен котвено—швартовен шпил (Vertical shaft windlass) – механизъм със собствено задвижване, имащ звезда (зъбчатка) и барабан, които са разположени на една вертикална ос[4].

Съединенен котвено—швартовен шпил (Coupled anchor—mooring capstan) – механизъм със собствено задвижване, состоящ се от два одинарни котвено—швартовни шпила, имащи общ редуктор или самостоятелни редуктори, кинематично съединени помежду си[4].

Еднопалубен шпил (One—deck capstan) – котвено—швартовен или швартовен шпил, при който всички конструктивни части са монтирани на една палуба. Задвижването може да бъде разположено под или над палубата[4].

Двупалубен шпил (Double—deck capstan) – котвено—швартовен или швартовен шпил, при който задвижването е разположено на палубата, намираща се под палубата, където са разположени звездата (зъбчатката) и/или барабана на шпила[4].

Конструкция редактиране

 
 
Използване на ръчен шпил на ветроходен съд

Шпила на дървените ветроходни съдове се състои от дървено свободновъртящ се вертикален барабан насаден на вертикален вал, изтъняващ към средата на височината му и хоризонтални дръжки (вимбовки), набити в отвори на горната част на шпила.

 
Работа на швартовия екип на кораба на САЩ USS George H.W. Bush (CVN 77)

Днес шпилите се правят от чугун. Основно имат универсална конструкция, както за обирането на канатите, така и за веригите, който има допълнителни специални гнезда в долната част на барабана за отделните звена на веригата. За натягането на въжения канат шпила се прави от два вертикални барабана, въртящи се в обратни посоки от задвижващото ги зъбно колело, поместено между тях. Барабаните имат канали по окружността, на които каната се навива във вид на осморка.

Управлението на шпила е дистанционно от стационарен пулт за управление, в отделно помещение, при котвен и швартовен режим или от палубата на надстройките, от външен пост за управление, чрез преносим пулт в швартовен режим[2].

Основни елементи на шпила[5]

  • Палгун – фундамент на шпила, закрепен към палубата и имащ по окръжността зъбна рейка, по която се движи пал (застопоряващ палец) при въртенето на шпила.
  • Балер на шпила – кован или отлят монолитен вал, предназначен за завъртане на барабана на шпила.
  • Степс – гнездо в палубата, в което е поставен балера на шпила.
  • Велпи (Велпси) – надлъжни издатини (ребра) на барабана на шпила, препятстващи плъзгането на въжетата, обвиващи барабана, при обирането им.
  • Вимбовка – дървена или метална дръжка, служеща за ръчно въртене на шпила. Вимбовките се поставят в четириъгълни гнезда (шпилгати) в главата на шпила.
  • Пал – метален подвижен палец, служещ като стопор. Пала препятства въртенето на шпила в обратната посока.
  • Палгед – долната част на балера на шпила, на която се насаждат подвижните стопори (паловете).
  • Турачка – барабан за обиране (натягане, навиване) на швартовите въжета при швартовка, поставе на края вала на шпила.
  • Шпилови машини – парното, електрическото, механичното или хидравличното задвижване на шпила.

Конструкция на съвременен хидравлично котвено-швартовен шпил[6]

  • Херметичен корпус – вътре се намират: планетарен редуктор; дискова спирачка; зъбна помпа; хидроцилиндър за вдигане-спускане на турачката, чийто корпус едновременно е и балер; датчик за дължината на отпуснатата верига;
  • Хидромотор;
  • Котвена звезда със спирачен шкив (улей, канал);
  • Турачка;
  • Въжена спирачка;
  • Хидрокомпенсатор.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б Шпиль, в судостроении//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  2. а б Назначение и конструкция якорно-швартовного шпиля ШГ-28 Архив на оригинала от 2016-09-11 в Wayback Machine. // ОАО „Пролетарский завод“
  3. Якорно-швартовные механизмы Архив на оригинала от 2015-01-11 в Wayback Machine. // Смоленская весна
  4. а б в г д е ж Якорно-швартовные и грузовые механизмы // Оборудование, технологии, материалы из стран АТР
  5. Тематическая группировка „Шпили“ Архив на оригинала от 2015-04-27 в Wayback Machine. // Голоссарий.ру
  6. Шпиль якорно-швартовный гидравлический ШГ-28 // ЦНИИ „Судового Машиностроения“
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шпиль (механизм)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​