Шуменско македонско благотворително братство

Шуменското македонско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация в град Шумен, Княжество България,[1] по-късно част от Съюза на македонските емигрантски организации.[2]

Шуменско македонско благотворително братство
Устав от 1925 година
Устав от 1925 година
Информация
Типблаготворителна и революционна организация
ОснователиПетър Драгулев (пръв)
Основана1895 година
Положениенесъществуваща
СедалищеШумен
Езицибългарски

История редактиране

На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Дружеството в Шумен е основано в същата 1895 година под името дружина. Пръв председател е Петър Драгулев.[1]

 
Знамето на братството

Дружеството участва активно в дейността на Организацията. На Втория (декември 1895),[3] Третия (ноември 1896),[4] Четвъртия (юни 1897)[5] и Шестия македонски конгрес (май 1899) делегат от Шуменското македонско дружество е Яков Янков.[6] На Седмия конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегати са Ст. Подев и Никола Пракицов[7] и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегати са Костаки Дюкмеджиев и Панайот Кърджиев.[8]

След Първата световна война дружеството е възстановено като благотворително братство, част от Съюза на македонските емигрантски организации.[2] Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Васил Симеонов, йеромонах Климент и Тасе Димитров.[9]

На 7 декември 1924 година на общо годишно заседание на братството е решено да носи името Македонско благотворително братство „Поручик Мутафов“. В настоятелството му влизат Юрдан Тренков (председател), Коста Танев (подпредседател), Кирил Груев (секретар), Тома Димитров (касиер), а съветници са Милю Василев, Никола Плевнелиев и Иван Софрониев.[11]

В 1925 година ръководството на братството включва: председател – Йордан Тренков, подпредседател – Коста Танев, секретар – Димчо Илиев, касиер – Тома Димитров и съветници са Милю Василев, Иван Софрониев, Никола Плевнелиев.[12]

На 29 март 1941 година в ръководството му влизат Коста Танев, Димчо Вангелов Илиев, Емил Христов Георгиев, Паскал Костов Паскалев, Спиро Коста Танев, Ангел Андреев Бекяров, Любен Атанасов Димитров, Владимир Ив. Софрониев, Никола Ангелов Йоргов и Васил Янков Николов.[13]

Бележки редактиране

  1. а б Генадиев, Генади, Ангел Ангелов. Организиране на варненските бежанци в дружества, комитети и братства, връзки и взаимоотношения с върховния комитет (1878 - 1912 г.) // Бежанците от Македония във Варна (сборник - I част). Варна, Спомоществовател: „Фондация Българи от Македония“, 2009. с. 50.
  2. а б „Погромът над бежанските организации на българите от Македония“, Съюз на македонските организации, 2009 г., архив на оригинала от 28 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101128131633/http://podkrepa.net/media/broshuran2.pdf, посетен на 2010-05-10 
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
  7. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  8. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260.
  9. НБКМ-БИА C VIII 38
  10. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 623.
  11. Хроника // „Независима Македония“ II (89). София, СМЕО, 19 декември 1924. с. 3.
  12. Македонско Благотворително Културно-Просветно Братство "Поручик Мутафов" - "Устав на Македонското Благотвор. Културно Просветно Братство "Поручик Мутафов" в гр. Шумен", Шумен, 1925 година // strumski.com. Посетен на 4 ноември 2023.
  13. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 623 – 624.