Шурдилово (на гръцки: Σουρδίλοβο) е обезлюдено село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

Шурдилово
Σουρδίλοβο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 1105 m
Население изселено души (1912)

ГеографияРедактиране

То е разположено на югозападните склонове на Родопите, на около два километра от границата с България. На запад граничи с Туховища и Годешево, на север с Манастир и Борен, на североизток с Тисово и Почен, на юг с Кашица, а на югозапад с Избища. На запад от селото тече река Доспат, а на север притокът ѝ Керазлик. Селото се намира от североизточната част на възвишение с височина 1086 метра. На изток от селото е разположена гръцка погранична застава в подножието на връх Магула Тисово (1280 метра).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов изконната форма на името е *Шуртилово, от изчезналото лично име *Шуртил, образувано от шуртя и -ил, както Стои-ил. За сравнение съществува местно име Шурдил в Годечко.[1]

В Османската империяРедактиране

През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Шурдилово е представено от писаря Хадър.[2] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Сурдилова са зачислени 18 мюсюлмански домакинства.[3]

В XIX век Шурдилово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Щурдилово (Schtourdilovo) е посочено като село с 35 домакинства и 100 жители помаци.[4] Според Стефан Веркович към края на XIX век Шурдилово (Щтурдилову) има помашко мъжко население 129 души, което живее в 35 къщи.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Шурдилово е българо-мохамеданско селище. В него живеят 160 българи-мохамедани.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Шурдилово живеят 60 семейства или общо 260 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В преброяването от 1913 година Шурдилово се споменава като село с 232 жители. В по-късна статистика не се споменава, което според Тодор Симовски означава, че е било обезлюдено по време на Първата световна война.[7] В днешни дни потомците на местното население живеят в село Карахамза (област Одрин, община Мерич), Турция.[8]

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 223.
  2. Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 241-242.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  7. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 205. (на македонска литературна норма)
  8. Георги Зеленогора. Помаците в Турция, стр. 31.