Шу Шу

„Шу Шу“ (на английски: Xiu Xiu) е американска експериментална пост-пънк група, произхождаща от Сан Хосе, щата Калифорния.

Шу Шу
Информация
От	Сан Хосе, САЩ
Стил	синтпоп, арт рок
Активност	от 2002 г.
Уебсайт	www.xiuxiu.org
Шу Шу в Общомедия

Тя е отрок на певеца и поет Джейми Стюарт, който е единственият ѝ постоянен участник от времето, когато е основана. Към 2009 г. в състава е и Анджела Сеу. Името на групата е използвано от китайски филм „Шу Шу: Момичето, изпратено надолу“ от 1998 г.

Сформиране

Групата се заражда след разпадането на бившия проект на Джейми Стюарт, Тен Ин Дъ Суеар Джар. Стюарт и Кори Маккълъг продължават делото на старата група, и към тях се включват Ивон Шен и Лорън Ендрюс. Звученето на групата се характеризира с начина, по който местни инструменти и програмирани барабани са предпочетени пред традиционните рок инструменти: хармониум, мандолина, медни камбани, гонгове, клавирни инструменти и хибрид между мексиканска китара и виолончело като басов инструмент. Името е взето от филма „Шу Шу: Момичето, изпратено надолу“. Според описанието на Стюарт, идеята във филма е да не се постига компромис – т.е., лоши неща се случват на главната героиня из целия филм, и накрая тя умира. Групата формира първите си парчета с цел да съчетае „загнилата действителност“, залегнала във филма; „понякога животът завършва с най-лошия възможен сценарий“. Стюарт казва, че Fast Car на Трейси Чапман, която Шу Шу кавърират, споделя подобна тематика. Той по-късно добавя, че групата е продукт на сан-хосеевските радиостанции, които пускат хаус, хай-Ен Ер Джи, фрийстайл, и техно, които Стюарт намира за непретенциозни, ясни, сърцераздирателно, чисти и гравитиращи относно изтанцуването на миналата тъга. Той казва, че пише първата си песен за групата след като излиза от сан-хосеевски танцов клуб, когато е сам на една коледна нощ: „Шу Шу дойде от чувството за глупост и самотност, и желанието да го изтанцува навън, но същевременно иползвайки клуба и неговата музика, за да придадат по-голям мащаб на това глупаво и самотно чувство“.

В паузата между двата първи албума, Knife Play и A Promise, групата записва ий-пи-то Chapel of the Chimes, като Стюарт преживява „много истински лоши“ неща в личния си живот. Chapel of the Chimes е записан заедно с A Promise, но песните се различават според това, кое би паснало на албума и на ий-пи-то. Стюартовият глас е с преимущество в A Promise, тъй като той пее повече по това време. Те са с тенденцията да пишат песните си във времето, когато записват в студиото. По времето на A Promise Стюарт казва, че е повлиян от геймлан и японската и корейската фолклорна музика, и слушат съвременна класическа и „гей танцова музика“.

През 2003 г. Стюарт казва пред Пичфорк, че групата има качествено по-различни концертни изяви, в сравнение със студийния материал. Според него, това е така поради техническите ограничения по отношение на репродуцирането на вече записан материал. На концертите си, бандата увеличава интензитета на шумните си рок парчета, макар че Стюарт казва, че каталогът им е наполовина „по-шумни, по-денсови неща“ и наполовина „наистина тихички неща“. Той казва, че второто е в противоречие с естеството на местата, на които свирят.

Тонът, който Fabulous Muscles задава през 2004 г., е отражение на „невероятно, невероятно насилнически, невероятно премазващи и трудни за приемане“ низ от събития в живота на Стюарт. Той описва текстовете си като „в никакъв случай недействителни“. Той казва, че песните на Шу Шу са базирани на 5 теми: семейство, политика, секс, любов и състояние на липса на любов, и самоубийство, и връзките между тези гнезда от идеи.

Пичфорк казва за албума от 2005 г. La Forêt, че е „по-малко режещ, повече елегантен“ в сравнение с предишните издания, както и по-фин от Fabulous Muscles, макар че тонът на албума отразява опита на Стюарт да възприеме събитията от предходни години, което той усеща като „по-скоро по-трудно“. Той обявява, че албумът „се отнася за размисъл и оттегленост, както и постигането на някакъв вид заричане“.

На интервю за Еър Форс през 2006 г., Стюарт казва, че годината е „една от първите, които подминават знака на личните трагедии“.

През 2006 г. издават The Air Force чрез Файв Ру Кристин. Той е продуциран от Грег Соние. Стюарт казва, че албумът „кара другите хора да се чувстват зле“, а не той самият да се чувства зле. Основните идеи в албума са „вината и секса, съпоставени с тъгата и секса“. Стюарт казва, че това е неговият най-добър и най-искрено поп албум, който е правил. Той казва, че групата е покорена по време на турнетата си от Blue Album на Уийзър и The Queen Is Dead на Смитс, макар че албумът не е пряко отражение на тези две плочи. Макелрой пее на новия албум.

Горе-долу по това време, те правят планове за ий-пи, което да е сбирка от кавъри на фигури като Нина Симоне (He Needs Me), Оркестрал Манувърс Ин Дъ Дарк (Joan of Arc), и песни на Алекс Чилтън, Нидъл и Елиът Смит. Стюарт казва, че е обмислял да направи албум с дуети, но неговите потенциални партньори не проявявали интерес.

Оценка на критиката

Дейвид Еспиноза от Метро Силикън Вали оприличава Стюарт като изследовател, търсещ нови територии на звученето през 2001 г., когато стартира Шу Шу. Той сравнява гласа на Стюарт с комбинация от крехкостта на Робърт Смит и гнева на Трент Резнър от епохата на Даунуърд Спайръл, и отбелязва неговите умишлени и обмислени избори да развие тона на групата съобразно разнопосочните капризи на отделните инструменти.

Брендън Стоусю от Пичфорк отбелязва „константната поетична и романтична красота“, стояща зад „насилието“ в текстовете на Стюарт. Той пише, че групата разпалва такова идолопоклонничество, че тийнеджърки молят Стюарт за автограф.

История

Шу Шу правят поредица от турнета с материал от Knife Play и ий-пи-то Chapel of the Chimes през 2001 – 2002 г., като съвместяват мелодия и какофония със силна вяра в перкусионните и медни инструментации.

След 2002 г. групата орязва числеността си, тъй като Ивон Шен напуска с цел да се посвети на веганския си бутик Оцу и самоиздатното списание Зум, а Кори Маккълъг преустановява турнетата, за да се заеме с продуцирането на следващите дългосвирещи плочи на групата. Лична трагедия поразява Шу Шу, тъй като бащата на Стюарт, музиканта и музикалния продуцент Майкъл Стюарт, е намерен мъртъв след очевидно самоубийство. Стюарт се опитва да се справи с тези загуби и записва следшественника на Knife Play, A Promise (2003 г.).

Не преставайки да се фокусира върху личния живот на Джейми Стюарт, което е валидно по-рано, в Knife Play, A Promise е концептуален албум, поглеждащ към вътрешното отчаяние. Състоящ се от 10 песни, албумът е ориентиран към известна акустустичност по отношение на представянето, а не толкова към шумните медни и перкусионни инструменти, които заработват същността на Knife Play. Плочата, обаче, не заобикаля формулираното програмиране, за което Стюарт и Маккълък получават уважението на фенове и критици.

По това време Стюарт записва Fag Patrol, колекция от стари записи, както и песни-кавъри на Смитс и бившата му група с Маккълък, Тен Ин Дъ Суеър Джар. Издаден като ръчно изработен компактдиск от Фрий Порсупайн Съсайъти на Роб Фиск и Кели Гудефиск, Fag Patrol е с ограничен тираж – едва няколкостотин копия. През пролетта на 2004 г., Стюарт и Маккълък записват най-лесния за асимилиране, според много от феновете, албум. Това е Fabulous Muscles. Той е по-приятелски настроен към поп музиката в сравнение с предшествениците си, и избутва Шу Шу към нови висоти по отношение на популярност. Това се случва главно поради сингъла I Luv the Valley OH!.

Лорън Ендрюс напуска през 2003 г., за да се заеме с училищни дейности, и Стюарт кани на сцената своята „отдавна загубила се“ братовчедка, Каралий Макелрой, през 2004 г. Двамата правят нестихващи турнета през тази година. Те издават не само третата плоча, но също и споделят аудио място с Дис Сонг Ис А Мес Бът Соу Ем Ай, както и с Бънкбед, заедно със сингъла Fleshettes, в което е представен вариант на песента Helsabot на Макелрой, тогава част от Тен Ин Дъ Суеър Джар.