Отваря главното меню

Щалковица (на македонска литературна норма: Шталковица) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.

Щалковица
Шталковица
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.9962° с. ш. 22.2856° и. д.
Щалковица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Географска област Осогово
Надм. височина 650 – 1100 m
Население 44 души (2002)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Осогово източно от общинския център Пробищип. Землището на Щалковица е 24,6 km2 - на-голямото в общината, от които земеделската площ е 2338 хектара - 206 хектара обработваема земя, 706 хектара пасища и 1426 хектара гори.[1]

ИсторияРедактиране

Селото вероятно е основано от саксонски рудари в XIII век и името произхожда от германската дума Stahl, стомана.

В XIX век Щалковица е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. През 1892 година всичките 20 къщи в селото преминават към Цариградската патриаршия[2].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Щалковица има 260 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век населението на Щалковица е сърбоманско под върховенството на Патриаршията. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 40 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Щалковица (Schtalkovitza) има 240 българи патриаршисти сърбомани и 18 власи и в селото работи сръбско училище.[5] В началото на ХХ век Щалковица е единственото сърбоманско село в Кратовска каза и е опора на сръбската пропаганда и на борбата на османските власти срещу ВМОРО. На 9 септември 1906 година селото е опожарено от местната районна чета на Организацията след сражение с турска честа, квартирувала в Щалковица.[6]

В 2002 година в Щалковица има 44 жители (26 мъже и 18 жени), които живеят в 16 домакинства, а в селото има общо 41 жилища.[1]

Църквата в селото е „Свети Никола“. Не е изписана.[7]

ЛичностиРедактиране

Починали в Щалковица
  •   Воислав Вуйович (? – 1906), сръбски четник
  •   Милич Джукич (? – 1906), сръбски четник
  •   Михайло Петрович (? – 1906), сръбски четник
  •   Яков Габай Джура (? – 1906), сръбски четник

БележкиРедактиране

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 222.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 130-131.
  6. Дебър, година ІІ, брой 16, 30 септември 1906, с. 3-4.
  7. Злетовска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
Населени места в община Пробищип  
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица | Радковица