Щалковица (на македонска литературна норма: Шталковица) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.

Щалковица
Шталковица
— село —
41.9962° с. ш. 22.2856° и. д.
Щалковица
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Географска областОсогово
Надм. височина650 – 1100 m
Население44 души (2002)
Пощенски код2212
Щалковица в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Осогово, източно от общинския център Пробищип. Землището на Щалковица е 24,6 km2 – най-голямото в общината, от които земеделската площ е 2338 хектара – 206 хектара обработваема земя, 706 хектара пасища и 1426 хектара гори.[1]

Селото вероятно е основано от саксонски рудари в XIII век и името произхожда от германската дума Stahl, стомана.

В XIX век Щалковица е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. През 1892 година всичките 20 къщи в селото преминават към Цариградската патриаршия.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Щалковица има 260 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век населението на Щалковица е сърбоманско под върховенството на Патриаршията. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 40 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Щалковица (Schtalkovitza) има 240 българи патриаршисти сърбомани и 18 власи и в селото работи сръбско училище.[5] В началото на ХХ век Щалковица е единственото сърбоманско село в Кратовска каза и е опора на сръбската пропаганда и на борбата на османските власти срещу ВМОРО. На 9 септември 1906 година селото е опожарено от местната районна чета на Организацията след сражение с турска чета, квартирувала в Щалковица.[6]

В 2002 година в Щалковица има 44 жители (26 мъже и 18 жени), които живеят в 16 домакинства, а в селото има общо 41 жилища.[1]

Църквата в селото е „Свети Никола“. Не е изписана.[7]

Личности

редактиране
Починали в Щалковица
  •   Воислав Вуйович (? – 1906), сръбски четник
  •   Милич Джукич (? – 1906), сръбски четник
  •   Михайло Петрович (? – 1906), сръбски четник
  •   Яков Габай Джура (? – 1906), сръбски четник
  1. а б Сайт на Община Пробищип
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130 – 131. (на френски)
  6. Дебър, година ІІ, брой 16, 30 септември 1906, с. 3 – 4
  7. Злетовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 1 април 2014 г.