Щалковица
Щалковица (на македонска литературна норма: Шталковица) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
| Щалковица Шталковица | |
| — село — | |
 | |
  Щалковица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 650 – 1100 m |
| Население | 44 души (2002) |
| Пощенски код | 2212 |
| Щалковица в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в Осогово, източно от общинския център Пробищип. Землището на Щалковица е 24,6 km2 – най-голямото в общината, от които земеделската площ е 2338 хектара – 206 хектара обработваема земя, 706 хектара пасища и 1426 хектара гори.[1]
История
редактиранеСелото вероятно е основано от саксонски рудари в XIII век и името произхожда от германската дума Stahl, стомана.
В XIX век Щалковица е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. През 1892 година всичките 20 къщи в селото преминават към Цариградската патриаршия.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Щалковица има 260 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век населението на Щалковица е сърбоманско под върховенството на Патриаршията. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 40 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Щалковица (Schtalkovitza) има 240 българи патриаршисти сърбомани и 18 власи и в селото работи сръбско училище.[5] В началото на ХХ век Щалковица е единственото сърбоманско село в Кратовска каза и е опора на сръбската пропаганда и на борбата на османските власти срещу ВМОРО. На 9 септември 1906 година селото е опожарено от местната районна чета на Организацията след сражение с турска чета, квартирувала в Щалковица.[6]
В 2002 година в Щалковица има 44 жители (26 мъже и 18 жени), които живеят в 16 домакинства, а в селото има общо 41 жилища.[1]
Църквата в селото е „Свети Никола“. Не е изписана.[7]
Личности
редактиране- Починали в Щалковица
Воислав Вуйович (? – 1906), сръбски четник- Милич Джукич (? – 1906), сръбски четник
- Михайло Петрович (? – 1906), сръбски четник
- Яков Габай Джура (? – 1906), сръбски четник
Бележки
редактиране- ↑ а б Сайт на Община Пробищип
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130 – 131. (на френски)
- ↑ Дебър, година ІІ, брой 16, 30 септември 1906, с. 3 – 4
- ↑ Злетовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 1 април 2014 г.