Стерьо Боздов

(пренасочване от Щерьо Боздов)

Стерьо (Щерьо) Боздов (на македонска литературна норма: Стерјо Боздов) български революционер, сетне югославски лекар и професор.

Стерьо Боздов
югославски лекар
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е в град Крушево на 7 януари 1902 година и е от влашки произход[1]. През 1926 година получава стипендия от ВМРО в размер 1500 лева като член на ММТРО. Заради нелегалната си дейност е заловен от сръбските власти и на Скопския студентски процес е осъден на 5 години затвор[2].

През 1933 година учи медицина във Виена и Белград. Преди Втората световна война е гонен и арестуван поради участие в стачки и социални движения.

През юли 1942 г. на събрание на македонски интелектуалци Боздов обсъжда „спасяването на българщината в сърцата на народа“, като изказва идеята, че част от българските служители в администрацията в Македония развалят отношението на народа[3]. На 4 и 5 юли 1942 година в Скопие, в адвокатската кантора на Йордан Чкатров е проведена среща, на която присъстват 19 души видни български общественици, политици, търговци и кметове, сред които Тома Кленков, Христо Паунчев от Охрид, Сотир Тренчев от Ресен, Борис Светиев от Битоля, Коце Ванов и Богдан Попгеорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, д-р Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Чкатров, Стерьо Боздов и Димитър Гюзелов.[4] Те подчертават съществувалото въодушевление у населението в Македония, и очакванията му, че България ще се опре на него за извоюване на свободата и приобщаването им към пределите на голяма България.[5]

Става член на Президиума на АСНОМ. През 1944 година е назначен за министър на здравето на Македония. В периода 1947-1950 година е пръв декан на Медицинския факултет в Скопие и шеф на Катедрата по хигиена. Председател е на МЛД между 1951 и 1952 година. След това до пенсионирането си работи като лекар в Куманово.[6]

ЛитератураРедактиране

  • Димитријевски, Марјан. Д-р Стерјо Боздов прв декан на медицинскиот факултет. Скопје, Издание на Медицински факултет Скопје, 2017.

БележкиРедактиране

  1. „„Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски“, архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D, посетен 12 декември 2013 
  2. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.166, 219-221.
  3. „„Зошто во Македонија немаше граѓанска војна?“, интервју со Ѓорѓи Чакарјаневски“, архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D, посетен 12 декември 2013 
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 224.
  5. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз. Тетово, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, 1977. с. 358 - 359.
  6. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 185. (на македонска литературна норма)