Щерьо Михайлов
Щерьо Михайлов Цигудевски[1] или Цигудески, наричан Влаха, Спиро, Рилеца[2] или Македонеца,[2] е български революционер, опълченец-поборник, деец на българското националноосвободително движение в Македония.
| Щерьо Михайлов | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1856 г.
|
| Починал | 27 декември 1911 г.
|
| Етнос | българи |
| Щерьо Михайлов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Щерьо Михайлов е роден в 1856 година в град Дебър, днес Северна Македония. Участник е в легиите на Георги Сава Раковски.[1] Установява се в село Рила. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в Разлога през 1876 година.[2]
Михайлов е доброволец в избухналата по-късно през същата година Сръбско-турска война. В 1877 година влиза като доброволец в 4 дружина на 4 рота на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война (1877-1878).[3] Михайлов е един от петимата знаменосци на Самарското знаме. За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с Георгиевски кръст.
След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на Кресненско-Разложкото въстание Михайлов е войвода на сборната чета в село Долно Драглища, като се проявява в сраженията. Въстаникът Илия Грънчаров пише:
| „ | За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.[4] | “ |
В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война (1885), в която получава орден „За храброст“. След войната се установява в село Рила и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Рилското дружество.[5]
Умира в Рила в 1911 година.[6][7]
Със съпругата си
Щерьо Михайлов
Паметна плоча в Долно Драглище
БележкиРедактиране
- ↑ а б Енциклопедия България, том 5, Българска академия на науките, София, 1986, стр. 711.
- ↑ а б в Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 579.
- ↑ Или на 27 декември 1912 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 542-543.