Отваря главното меню

Щипско благотворително братство

Щипското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от град Щип, съществувала в българската столица София от 1898 година до 1950 година.[1]

Щипско благотворително братство
Уставъ на Щипското благотворително братство въ София. София, I-ва Търгов. книго-печат. на Хр. Г. Бъчеваровъ, 1899.
Уставъ на Щипското благотворително братство въ София. София, I-ва Търгов. книго-печат. на Хр. Г. Бъчеваровъ, 1899.
Информация
Тип благотворителна и революционна организация
Основана ноември 1898 г.
Закрита 1950 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български
Ръководител Иван Цуцев, Петър Завоев

ИсторияРедактиране

 
Градъ Щипъ въ картини. София, Издава Щипското благотв. братство „Тодоръ Александровъ“, 1927 год.
 
Михайловъ, Панчо. Български народни пѣсни отъ Македония. София, Издава Щипското благотвор. братство въ София. Печатница „Св. Климентъ“, 1924.

Братството е основано през ноември 1898 година в дома на Михаил Ковачев на булевард „Драгоман“ в София.[2] Пръв председател е търговецът Иван К. Цуцев, а учредители са Арсений Костенцев, Димко И. Анев, Владимир Ковачев, Михаил А. Ковачев, д-р Григор Гърличков, Димитър Хаджигеоргиев, Михаил Костенцев, Петър Казанджиев, Ставро Ставров, Александър Рамов, Славчо Ковачев, Антон Ковачев, Константин Живков, Диаманди Николов, Григор Андонов и други.[2]

Приетият при основаването устав с малки изменения остава в сила и до 20-те години и е образец за уставите на по-късно появилите се македонски братства в София – Битолското, Прилепското, Охридското и други.[2]

Член №1 на устава му гласи:

Учрѣждава се въ г. София едно дружество подъ наименование „Щипско Благотворително Братство“ цѣльта на което е материялна и морална поддържка на съгражданитѣ си.[3]

При учредяването си братството има 25 членове, които след масовата емиграция на българи от Щипско след Илинденското въстание, Междусъюзническата и Първата световна война, нарастват към 1923 година на 250.[2]

Братството издава редица публикации, между които изпъква „Български народни песни от Македония“ на войводата щипянец Панчо Михайлов. През есента на 1923 година братството подема инициативата за основаване на Македонския научен институт.[2]

След убийството на водача на ВМРО, щипянеца Тодор Александров братството приема името му. При разкола във ВМРО между михайловисткото и протогеровисткото крило братството, оглавявано от Петър Завоев, е на страната на Иван Михайлов, който е от Щип.

Празник на братството е Свети Четиридесет мъченици – 9 март.[4]

В 1923 година към братството е организирана женска секция, начело с г-ца Ефремова.[2] По-късно тя получава името Щипско женско братство „Тодор Александров“, ръководено от Виктория Възвъзова.[5][6]

Братството е закрито в 1950 година от комунистическата власт.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Щипско благотворително братство - „Устав на Щипското благотворително братство в София“, София, 1899 година. // Онлайн библиотека „Струмски“.
  2. а б в г д е Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина. // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
  3. Уставъ на Щипското благотворително братство въ София. София, I-ва Търгов. книго-печат. на Хр. Г. Бъчеваровъ, 1899. с. 1.
  4. Уставъ на Щипското благотворително братство въ София. София, I-ва Търгов. книго-печат. на Хр. Г. Бъчеваровъ, 1899. с. 8.
  5. Парцел 65. // София помни. Посетен на 19 април 2018.
  6. Попсавова, Дора. Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, част ІІ. София, Български исторически архив, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 25.