Щипското клане е погром над българите в град Щип, извършен на 21 ноември 1911 година, към края на османското владичество в Македония. Изстъпленията на местни мюсюлмани срещу българите допринасят за изостряне на отношенията между свободна България и Османската империя и избухване на Балканската война през есента на 1912 година.

Щипско клане
Част от Македонски въпрос
МястоЩип
Време21 ноември 1911 г.
Смъртни случаи20
Ранени282
Извършителщипски турци

Обстановка по време на клането

редактиране
 
Тодор Александров

Непосредствено след идването на власт на младотурците в Цариград през юли 1908 година в европейските владения на Османската империя настъпва кратък период на относителни търпимост и политическо равноправие на народностите. От втората половина на 1909 година обаче младотурското правителство започва преследване на българските сдружения и дейци на четническото движение. При тези условия в началото на 1911 година бивши дейци на ВМОРО (Тодор Александров, Христо Матов и др.) възстановяват организацията, саморазпуснала се след Младотурската революция, и подновяват въоръжената борба срещу османския режим. Близо осем години след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание, те избират за своя тактика саботажите и бомбените атентати. Целта е да се привлече вниманието на международната общност върху положението на българите в Македония и да се създадат предпоставки за тяхното освобождаване. През 1911 година от България в Османската империя преминават няколко чети. Те извършват нападения по железопътните линии, свързващи Солун с Дедеагач, Битоля и Скопие.[1]

Събитията на 21 ноември 1911 година

редактиране

На 21 ноември 1911 година сутринта четник, преоблечен като български селянин, поставя бомба пред джамия в Щип. При взрива не са нанесени големи материални щети, но един турчин е убит. Скоро след това на площада се събират тълпи от турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи, които се нахвърлят върху българите, дошли на пазар в града, и върху местни жители. В убийствата вземат участие и полиция и жандарми. Погромът продължава по-малко от час, до намесата на турската войска, която спира побоищата и обирите. Резултатът е 20 загинали и 282 ранени българи.[2]

Последствия

редактиране

Следствието и съдебните процеси срещу извършителите приключват през май 1912 година. Обвиняеми са 72 души, от които 65 мюсюлмани, 5 евреи и 2 българи. Оправдани са 19 души. Други 30 получават ниски присъди и са освободени заради периода, прекаран в ареста. Двама турци и двама българи са осъдени на доживотен затвор, останалите 18 подсъдими получават присъди между 6 месеца и 15 години затвор.[3]

След Щипското клане в Царство България се провеждат масови демонстрации с искане към правителството за „избавяне на Македония и Одринско от турско робство“.[4]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Петров, П. (ред.) Македония: История и политическа съдба, Том I, изд. „Знание“, София 1994, ISBN 954-621-022-6, стр. 282-287 (онлайн Македонски научен институт)
    Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 249 - 256.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 548-552.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 553.
  4. Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 265.