Щурман (на нидерландски: stuurman, от stuur – „рул“ (кормило, щурвал) и man – „човек“, също познато и като навигатор) е професия, специалност, длъжност, вид деятелност, професионално звание на хора, които са свързани с управлението на въздушен (самолет, дирижабъл), наземен (вседеход, спортен автомобил), подводен (подводница, батискаф) или надводен (кораб, плавателен съд) транспорт[1].

Избиране курса на кораб

Длъжността щурман получават лица, които имат правоспособност да управляват плавателно средство. Щурманът обикновено изпълнява следните задължения: определя (по-точно избира, прокарва) курса, изчислява изминатото разстояние и го нанася на морската навигационна карта, а също следи за правилната работа на навигационните уреди.

В обикновения език понятието щурман е по-широко използвано: капитан на кораб или друго плавателно средство, човек, който може сам или с екипажа да управлява кораба. Думата се използва и в преносно значение на „водач“, който направлява останалите, човек, който знае пътя към определена цел и води останалите към нея.

През Средновековието в мореплаването има съществено разширяване на границите, с което започва епохата на Великите географски открития. Това повлича след себе си не само усъвършенстването на морските съдове, но и на средствата за навигация. Сложните уреди за навигация, такива като астролабията, изискват специално обучение за правилната работа с тях, а тъй като усложняването на съда изисква от капитана все повече време и сили за управление на екипажа и контрол над разходването на припасите, за навигацията все по-често се наема отделен човек, който съчетава в себе си знания по математика, лоцманско дело и астрономия. В Испания и Португалия през XV – XVI век такъв човек се нарича пилот[2].

В Русия длъжостта на щурмана е въведена 1768 г. във флота. Щурман също наричали помощника на капитана (шкипера – което е капитан за търговските съдове), а на военните кораби – офицера, специалист по корабоуправление.

До 1880-те години щурманите образуват особен корпус от офицери, след което е решено, че всеки флотски офицер трябва да знае щурманското дело и корпуса щурманите, като такъв е ликвидиран.

Източници

редактиране
  1. Штурман//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  2. Хребтов А.А., Корякин В.И., Кошкарев В.Н. Курс в океане. Ленинград, Судостроение, 1988, 176 с. ISBN 5-7355-0010-4. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2015-09-29. Посетен на 2021-01-21.

Външни препратки

редактиране

Литература

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Штурман“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​