Щурмтигър
Щурмтигър (на немски: Sturmtiger) е тежка самоходна минохвъргачка, разработена от Нацистка Германия към края на Втората световна война.
| Щурмтигър Sturmtiger | |
 | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Националност | .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Тип | Самоходна минохвъргачка |
| История на производство и служба | |
| Производител | Хеншел |
| Произвеждан | август 1944 - декември 1944 |
| Брой произведени | 18 |
| На въоръжение | 1944 - 1945 |
| Конфликти | Варшавско въстание, Арденска офанзива |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 65 000 кг t |
| Дължина | 6,28 m |
| Ширина | 3,57 m |
| Височина | 2,85 m |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 150 mm |
| Броня (странична) | 80 mm |
| Броня (задна) | 25 mm |
| Основно въоръжение | 380 мм минохвъргачка |
| Допълнително въоръжение | 90 мм оръдие, 7,92 мм картечница MG34 |
| Технически данни | |
| Силова установка | Майбах с мощност 650 к.с. (484,9 kW), бензинов |
| Окачване | торсионно |
| Макс. скорост | 37 km/h (по шосе) 20 km/h (прес. терен) |
| Запас от ход | 140 km (по шосе) |
| Екипаж | 5 |
| Щурмтигър в Общомедия | |
История редактиране
След битката при Сталинград е издадено разпореждане за създаването на нов вид оръжие, способно да срине укрепена сграда с един изстрел. Именно този вид укрепления са една от причините за победата на СССР в тази битка. Като основа за разработване на нова минохвъргачка е бил използван специалният катапултен механизъм на корабите, с който те са изстрелвали дълбочинни бомби.
Шасито на машината е на практика същото като при танка Тигър, с разликата, че предната част е леко скъсена и повдигната, за да може да бъде монтирана бронираната надстройка.
Първият прототип е създаден през 1943. Заради недостиг на суровини и основни машинни компоненти Хитлер нарежда производството да започне чак на 19 април 1944. Създадени са били 12 надстройки с минохвъргачки и през август са създадени първите три серийни модела. През септември са били създадени още 10 Щурмтигъра, а през декември – допълнителни 5.[1] Хитлер е смятал това оръжие за жизненоважно. Според него е било необходимо да се произвеждат минимум 300 снаряда на месец.[2]
Дизайн редактиране
Броня редактиране
Тъй като Щурмтигъра е бил предназначен да участва в градски сражения, бронята му е била много дебела – 150 мм в предната част и около 80 мм отстрани. Уязвими са били обаче задните части на машината, където дебелината ѝ е била едва 25 мм. Заради подобрената защита общото ѝ тегло е било 65 тона, с 8 тона по-тежка отколкото танка Тигър I, от който произлиза.
Въоръжение редактиране
Основното оръжие на Щурмтигър е 380-милиметровата минохвъргачка Raketenwerfer 61 L/5.4. Снарядът е бил дълъг близо 1,5 метра и е тежал 345 килограма, което ограничава боезапаса до едва 14 единици. Всяка машина е била снабдена с два типа снаряди – фугасни (125 кг експлозив) или кумулативни, които са можели да пробият 2,5 метрова подсилена бетонна стена. Обсегът им е бил до 5600 метра. Особеност при устройството на амунициите е, че са били с ракетно задвижване – първоначално малък заряд ускорява снаряда до скорост от 40 м/сек, а после втори заряд – до 250 м/сек.
Проблем при стрелбата са представлявали и отделяните газове. Тъй като са били много, изхвърлянето им в бойното отделение би предизвикало задушаване на екипажа. Задържането им в самата минохвъргачка би предизвикало експлозия. Дизайнерите на оръжието създават сложна система за отвеждането на газовете отвън, която му придава особен външен вид.
Допълнителното въоръжение се е състояло от една лека 7,92-мм картечница MG34 и един 90 мм гранатомет NbK 39 Nahverteidigungswaffe с малък обсег, за защита от други бронирани машини или пехота.
Употреба редактиране
Щурмтигър е бил предназначен като щурмово оръжие в помощ на пехотата срещу укрепени сгради или силно застроени вражески райони. Тъй като обаче е създаден сравнително късно, той е служил почти изцяло като отбранително оръжие, най-вече на Западния фронт. Използван е при Варшавското въстание и Арденската офанзива, където се доказва като отлично дефанзивно оръжие. Днес са запазени няколко екземпляра от общо 18-те произведени.
Източници редактиране
- ↑ Jentz, Thomas L., Panzer Tracts No. 8 „Sturmgeschuetz – s.Pak to Sturmmoerser“, Darlington Productions, Inc, 1999, ISBN 1-892848-04-X
- ↑ Jentz, Thomas L., Panzer Tracts No. 8 „Sturmgeschuetz – s.Pak to Sturmmoerser“, Darlington Productions, Inc, 1999, ISBN 1-892848-04-X
- World War II Tanks, Terry J. Gander, HarperCollins Publishers, 1995