Ърлевци или понякога книжовно Хърлевци (на македонска литературна норма: `Рлевци или Р`левци) е село в северния дял на община Велес, Северна Македония.

Ърлевци
`Рлевци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.735° с. ш. 21.6411° и. д.
Ърлевци
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Грохот
Надм. височина 501 m
Население 18 души (2002)
Пощенски код 1413
МПС код VE

ГеографияРедактиране

Ърлевци е разположено в близост до Скопската котловина, на малка хълмиста територия, поради което средната му надморска височина е 501 м. Землището на селото е 24,6 км2, от които горите са 1934 ха, обработваемите земи 385 ха, а пасищата 129 ха. Жителите на Ърлевци се занимават главно със земеделско-скотовъдна дейност.[1]

Църквата в селото е „Възнесение Господне“ („Свети Спас“).[2] Във вътрешността е запазена ценна украса.[3]

ИсторияРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ярлевци е посочено като село със 17 домакинства със 76 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ърлевци е населявано 280 българи християни.[5]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хърлевци има 160 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хърлевци (Hrlevci) като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година в селото живеят 18 жители, всичките самоопределящи се като македонци.[9]

ЛичностиРедактиране

Починали в Ърлевци
  •   Иван Гьошев (1879 – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922[10]
  •   Илия Кушев (1896 – 1922), български военен и революционер
  •   Мане Кратовски (? – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922[10]

БележкиРедактиране

  1. Населени места во Општина Велес
  2. Чашкарска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  3. Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото). // Ти Реков Ми Рече – Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118 – 119. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  8. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.