Юда Макавей (на иврит: יהודה המכבי, Jehuda haMakabi; също: Juda; Makabäus; Judas Makkabäus) е юдейски борец за свобода от 2 век пр.н.е. На него е наречено въстанието на Макавеите.

Юда Макавей
Юда Макавей в "Promptuarii Iconum Insigniorum"
Роден
Починал
160 г. пр.н.е.
ПогребанИзраел
Религияюдаизъм
Семейство
РодХасмонеи
БащаМататия Хасмоней
Братя/сестриЙонатан Хасмоней
Юда Макавей в Общомедия
Юда Макавей
Юдея по времето на Юда Макавей

Юда произлиза от фамилията на Хасмонеите. Той е третият син на Мататия († 166 пр.н.е.), инициаторът на въстанието против владението на Селевкидския цар Антиох IV Епифан и на първосвещеника Менелай.

През 166 пр.н.е., след смъртта на баща му, Юда Макавей поема военното ръководство на въстанието против Антиох IV, брат му Йонатан († 143 пр.н.е.). е при него един от другите ръководители. Въстанието завършва през 165 пр.н.е. със завладяването на Йерусалим. Той разрушава стария олтарски крайъгълен камък във Втория храм и на 25-ия Кислев през декември 164 пр.н.е. освещава празнично храма отново (1Makk 3,1-4,60). Това събитие се празнува в Юдея на Ханука, празникът на светлината (2Makk 1,1-18).

Селевкидският цар Деметрий I Сотер изпраща голяма войска с генерал Бакхид в Юдея. През март 160 пр.н.е. Юда Макавей е убит в Битката при Еласа близо до Рамала. Древен Рим не предприема нищо по повод на тези събития.

След смъртта на Юда Макавей брат му Йонатан става вожд на оживелите въстаници.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране